Винс Флин - В името на честта

Президентът се приближи и каза:

— Директор Кенеди смята, че е по-добре семейството ви да остане тук, докато ние свършим навън.

Неш не разбра съвсем, но това не му звучеше добре.

— Какво има навън?

Президентът кимна към остъклената врата отляво на бюрото му.

— Медиите. Чакат ни.

Сякаш го караше да произнесе слово пред нацията.

— Аз не се показвам пред медиите, господин президент.

Кенеди се приближи с държавния секретар Уика и министъра на отбраната Ингланд. Уика заговори:

— Хайде. Вие сте човекът, от когото най-много се нуждаем в този момент. Един прекрасно изглеждащ герой.

— И бивш морски пехотинец — добави Ингланд. — Не забравяйте това.

— Не се притеснявайте — продължи президентът. — Няма да ви караме да говорите. Само стойте и се дръжте естествено.

Неш погледна към Кенеди като към последна възможност за спасение. Излезеше ли през тази врата, връщане нямаше да има.

— Айрини?

— Върви, Майк. Това е важно за всички нас. Помисли за колегите си в Ленгли, които всеки ден търпят нападките на пресата. Днес всички те ще се приберат с гордо вдигнати глави, знаейки, че вършим достойни дела.

Когато се събуди, слънцето светеше през ефирните бели щори. Хаким примигна няколко пъти, за да проясни зрението си. На полицата под телевизора имаше DVD устройство. Там примигваха четири малки сини цифри. Ако апаратът показваше правилно, часът беше девет и четирийсет и една. Хаким погледна надолу и видя кръв върху ризата си. Отвори уста и почувства засъхнала кръв и по устните си. Спомни си как се беше закашлял, спомни си мъртвия мъж пред вратата и жената в спалнята и осъзна, че не е било сън. В компанията на Карим всичко това беше възможно. Той беше като ангел на смъртта.

Хаким нямаше сила да се изправи, затова взе дистанционното от близката масичка и включи телевизора. След миг на екрана се появиха водещите от един двайсет и четири часов новинарски канал. Ахмед явно чу телевизора. Влезе с чаша вода и кърпа.

— Как си? — попита тихо.

Хаким не можеше да определи. Чувстваше се отпаднал, но дишаше по-леко от вчера.

— Жив съм. — Погледна зад Ахмед. — Къде е Карим?

Мароканецът се намръщи:

— Навън.

— Какво прави?

— Много е ядосан.

— Защо?

— Заради теб. — Ахмед поклати глава. — Мисли, че ни създаваш проблеми.

Хаким се помъчи да не се ядосва. Не беше той този, който ги бе вкарал в сегашното приключение.

— Казва, че си се превърнал в пречка за мисията.

— Аз ли? — попита Хаким с искрена изненада. При по-добри обстоятелства би се изсмял, но не и сега. — Мисли, че аз съм проблемът? А ти какво мислиш, Ахмед?

— Не е моя работа да мисля. Обучен съм само да изпълнявам.

— Ти да не си маймуна? Ако ти заповяда да се гръмнеш, ще го направиш ли?

Ахмед започна да бърше брадичката му с кърпата.

— Изглеждаш ужасно.

— Защо не отговори на въпроса ми, Ахмед?

Младежът започна да чисти засъхналата кръв.

— Двамата достатъчно се карате. Не искам да се включвам.

— Ще те попитам по друг начин тогава. Разбираш от тактика. Мислиш ли, че реагирах правилно, когато бяхме в Айова… в онази къща? Мислиш ли, че беше правилно да излезе и да застреля онези хора?

— Ами ако бяха полицаи?

— Ако бяха полицаи, сега щяхме да сме мъртви. Нищо нямаше да постигнем, като ги застреляме. Най-добрата тактика е да изчакаш и да видиш какво ще стане. Освен това полицията не използва деца. Това бяха просто един човек и синът му, които отиваха на лов.

— Да, ама ние не го знаехме.

— „Ние“? Имаш предвид, че ти и Карим не го знаехте, а не го знаехте, защото не сте живели в тази страна. Вие не познавате Америка, както я познавам аз. Затова не виждате очевидното. Ти сляпо следваш Карим, а накъде те води той? В друга къща, където уби още двама души. Мъж и жена, които си живееха спокойно, не се бъркаха на никого и с нищо не бяха оскърбили Аллах.

Ахмед погледна през прозореца и измърмори:

— Това са странни времена.

— Кажи ми… не можеше ли просто да ги върже?

— Не знам. Сигурно има причина. — Ахмед се загледа в телевизора и след малко добави: — Нямам право да го критикувам.

— Само това повтаряш, но ако искаш да видиш рая, по-добре започни да мислиш със собствената си глава. Аллах не одобрява това, което правите. Хората в тази къща не бяха неверници. Те с нищо не бяха предизвикали гнева Му.

— Това е друго. Намираме се в сърцето на врага, на хиляди километри от нашите приятели. Трябва да използваме всички средства, за да оцелеем.