Винс Флин - В името на честта

След около две пресечки, мислейки за съобщението на Коулман, попита:

— Ходил ли си на психолог? — Знаеше, че въпросът ще прозвучи странно на Неш, затова добави: — Айрини ме кара да тръгна на сеанси.

— Може би няма да е зле — отговори Неш, без да издаде нищо.

— Отидох след смъртта на Ана. Не мина много добре.

Неш го погледна косо.

— Да… предполагам.

— Какво означава това? — попита Рап, като се изсмя самоиронично.

— Хората като теб не умеят да говорят за чувствата си. Нямам нищо против това. Мисля, че психотерапията помага, но и много хора я използват като патерица.

— Да… Маги сигурно я одобрява. Ана се опитваше да ме накара да ходим на психолог. Щяло да ни помогне да решим някои от проблемите си.

— Маги ги приказва същите. Знам, че от време на време ходи при един. Не говори много за това, но мисли, че ще е добре за мен да поговоря с някого.

Рап зави по Пенсилвания Авеню и добави:

— Естеството на работата ни не позволява да споделяме тайните си пред психиатри.

— Да, и аз това се опитвам да й обясня.

Рап се изкушаваше да му каже за съобщението на Коулман. Доктор Люис очевидно не беше единственият психолог, чийто кабинет е бил подслушван. Макс Джонсън бе признал, че Адамс го е накарал да следи Маги Неш. Когато узнал, че посещава психолог два пъти месечно, наредил да подслушват кабинета му. Рап обаче не можеше да каже това на приятеля си. Поне не днес. Сега трябваше да го закара в Белия дом и да го остави да преживее своя момент на слава. После щеше да му каже всички подробности, пък нека тогава да решава съдбата на Адамс.

Влязоха в района на Белия дом през югозападната врата и спряха на паркинга за посетители откъм Екзекютив Авеню. Предадоха пистолетите си на един служител на охраната, който ги провери, затвори ги в оръжейния сейф и им даде разписки. Рап погледна книгата за посетители и със задоволство установи, че Кенеди вече е дошла. Бяха я докарали от Капитолия със сирени и без да спират на светофарите.

Вървяха по късия коридор и Неш понечи да завие към Оперативната зала. Рап го хвана за ръката:

— Днес сме на горния етаж.

— Къде? — изненада се Неш.

Той не идваше много често в Белия дом и нито веднъж не се беше срещал със сегашния президент, но досега всички брифинги се бяха провеждали в Оперативната зала.

— Не знам — излъга Рап.

Тръгна нагоре по стълбите, като се надяваше да не срещнат някого. Беше подготвил изненада и не искаше някой да я провали. Качиха се на главния етаж и завиха към Кабинетната зала. Отпред двама агенти от Сикрет Сървис пазеха вратата на Овалния кабинет. Телохранителите застанаха малко по-нащрек и погледнаха двамата посетители с немигащи очи.

Рап знаеше, че присъствието на хора като него и Неш в сградата винаги изправя на нокти тези момчета. Погледна единия от агентите и поздрави:

— Добър ден, господа.

Те кимнаха, но не казаха нищо. Рап свърна наляво точно преди да стигне до тях и влезе в един помощен кабинет, където седеше административната секретарка на президента. Погледна жената зад бюрото и поздрави:

— Добър ден, Териса. Водя господин Неш при президента.

— Очаква ви. Влизайте.

— Благодаря.

Рап отиде при вратата и надникна през шпионката. Всички бяха там — Маги, Шанън, Рори, Джак и Чарли, а също повечето, ако не и всички, членове на личната охрана на президента и отбрани журналисти. Той се усмихна, отвори вратата, даде знак на Неш да влезе първи и след като приятелят му прекрачи прага, затвори вратата след него и отново доближи око до шпионката.

Майк Неш спря, сякаш бе нагазил в пресен цимент, и се втренчи в усмихнатите лица пред себе си. Някои не ги беше виждал на живо, но ги познаваше, други му бяха интимно близки. Чу изщракването на бравата зад гърба си и се обърна, за да сподели изненадата си с Рап. Видя обаче само голата врата и след секунда осъзна, че това е клопка. Почувства, че се изчервява, и за момент си помисли дали да не избяга, но разбира се, не можеше да го направи. Колкото и да му се искаше, това щеше да бъде в разрез с всичко, на което го бяха учили в Морската пехота. Истинският воин стиска зъби и посреща трудностите; само страхливците бягат. Той бавно се обърна, макар че в момента сто пъти би предпочел да се срещне с цял вражески взвод, отколкото с тази групичка.

Всички се усмихваха, а някои от тях не бяха известни като веселяци. Тук бяха министърът на отбраната, държавният секретар, съветникът по национална сигурност, директорът на Националната разузнавателна служба, директорът на ФБР, председателят на Генералния щаб, няколко души, които не познаваше, но сигурно бяха важни клечки, началничката му и най-голямата изненада — семейството му. И всичко това в може би най-известната стая в света. Жена му държеше Чарли и бе изчервена почти колкото съпруга си.