Винс Флин - В името на честта

— Не мога да слушам повече това — заяви Огдън и затвори папката си.

— Кажете ми, сенатор Огдън — продължи Рап, имайки предвид написаното в листа, който беше получил от Лонсдейл, — кое според вас е по-неморално. Да извадиш рамото на терорист, който умишлено е излъгал в молбата си за получаване на гражданство, за да може да се нарече американец и да помага за убийството на много невинни хора, или да забиеш игла в мозъка на осем и половина месечен човешки зародиш и да изсмучеш мозъка му?

— Добър ход, господин Рап… но в случая говорите за утвърден закон, а пред тази комисия това е голяма грешка. Не сте подготвен, за да спорите по тази тема.

— Напълно сте права, госпожо. Но не ме разбирайте погрешно. Аз не критикувам вашата позиция. Убил съм твърде много хора, за да агитирам против абортите. Просто се опитвам да изтъкна двуличието, което вие последователно показвате през двайсет и една годишната си кариера като американски сенатор. — Рап започна да цитира числата, които му беше казала Лонсдейл. — Вие неизменно подкрепяте политиката за узаконяване на абортите. Трийсет и осем пъти сте гласували за запазване или разширяване на възможностите за частичен аборт, а и за увеличаване на финансирането за клиники, които го правят.

— Хората в тази стая много добре знаят за какво съм гласувала и мога да ви уверя, че не съм единственият член на комисията, подкрепящ сто процента правото на избор на жените.

— Не знаех и не следя отблизо този проблем. Не е моя работа да обсъждам защо някой гласува по определен начин. Аз съм този, когото вие, госпожо сенатор, обвинявате, че съм варварин без никакъв морал. Затова се опитвам да разбера на какво се дължи възмущението ви.

— Наистина ли не разбирате защо се възмущавам от използването на мъчения?

— Вие сте интелигентна, цивилизована жена. Не съм очаквал да одобрявате открито мъченията. Просто не разбирам откъде идва това възмущение. Преди малко повече от година саудитски гражданин на име Абад бин Бааз идва в Съединените щати, настанява се във Вашингтон и започва да складира експлозиви и да събира информация в помощ на същата терористична група, която миналата седмица със същите тези експлозиви взриви няколко сгради и уби много невинни граждани. Аз го хванах на местопрестъплението и в усилията си да заловя терористите, които все още са на свобода, съм — по ваше твърдение — извадил рамото му и съм го понабил. И вие се възмущавате от поведението ми!

— Мисля, че всеки нормален човек би се възмутил.

— А какво ще кажете за хората, които изсмукват мозъка на неродени бебета с единственото основание, че майката е представила медицинско от двама лекари, твърдящи, че имала депресия или друг психически проблем и това щяло да попречи на нормалното раждане?

— Господин Рап, двата въпроса нямат нищо общо. Както казах…

— Помня какво казахте, сенаторе — изкрещя Рап, — и ми писна от престореното ви възмущение.

— Господин Рап! — Червендалестият сенатор от Върмонт скочи на крака. — Внимавайте как се държите! Намирате се в Сената на Съединените американски щати!

— Много добре знам къде сме, господине. Това е институцията, която не само че одобрява убийството на напълно оформени неродени бебета, ами и смята, че данъкоплатците трябва да плащат за това. — Рап погледна Огдън. — И наричате мен варварин!

— Господин Рап, за последен път ви казвам, че не сме се събрали да обсъждаме абортите.

— Много добре знам, госпожо. Събрали сме се да слушаме моралните ви поучения за онова, което вие твърдите, че съм направил. Аз само се опитвам да изтъкна лицемерието, с което тази многоуважавана институция е известна.

Рап се върна при масата и седна.

— Откъде, по дяволите, измисли всичко това? — попита Неш, щом излязоха от залата.

Кенеди още беше вътре и разговаряше с няколко сенатори.

Рап се замисли за листа, даден му от Лонсдейл, и се усмихна:

— Просто ми хрумна.

— Беше блестящ ход. Гениален. Никога не бях виждал Огдън толкова ядосана.

— Сама си го изпроси.

— Мислиш ли, че това ще я накара да промени мнението си?

Рап поклати глава.

— Едва ли. Ще се опита да ме уязви лично. Предпочита да убие вестоносеца, отколкото да приеме истината за собственото си лицемерие.

— Е, имаше още шестнайсет сенатори, които като че ли бяха на твоя страна.

Рап се засмя:

— Най-много четиринайсет или петнайсет. Може би достатъчно, за да се справим с проблема, преди да е станало твърде късно, но тя със сигурност ще раздуха нещата в пресата и пред приятелчетата си в „Амнести Интърнешънъл“ и Съюза за човешки права. В този град не са малко юристите, които само чакат възможност да ни закарат пред съда.