Винс Флин - В името на честта

В стаята настъпи мълчание за няколко дълги секунди. Рап седеше в най-левия край на голямата свидетелска маса. Кенеди беше в средата, а Неш — отдясно. Двамата юристи седяха точно зад тях. Рап погледна началничката си и кимна леко в знак, че той ще отговори. Погледна към Лонсдейл в средата на голямата маса и каза:

— Госпожо председател, ако може, да отговоря?

— Разбира се.

Рап избута стола си назад и се изправи. Закопча черното си сако и излезе иззад масата.

— Защо става свидетелят? — попита подозрително Огдън, като погледна странично Лонсдейл.

Рап знаеше, че това ще я ядоса още повече.

— Ставам в знак на уважение, госпожо.

— Госпожо „сенатор“ — сопна се тя. — Много съм се трудила, за да достигна до този пост, затова държа да се обръщате към мен с полагащата ми се титла. И ако обичате, седнете на мястото си.

— Госпожо сенатор, защо трябва аз да засвидетелствам уважение към вас, след като вие поставяте под съмнение морала и мотивите ми?

— Поставям ги под съмнение, господин Рап, защото народът на Калифорния ме е сметнал за достатъчно достойна, за да ме избере четири пъти за сенатор на Съединените американски щати, и бих нарушила клетвата, която съм дала в името на Конституцията, ако си затворя очите пред варварското ви поведение. Сега седнете!

— Не, благодаря. Но преди да отговоря на забележките ви, бих искал да ви задам един прост въпрос. Склонна ли сте да признаете, че двамата с господин Неш сме направили известни жертви? Че служим добросъвестно на страната?

— Господин Рап — изсъска Огдън с глас, наситен с презрение, — в страната има милиони държавни служители и от всички тях аз ви причислявам към най-долната категория.

Рап почувства известен прилив на гняв.

— Госпожо сенатор, раняван съм три пъти, докато съм служил на тази страна. Получих този симпатичен белег, когато бях на двайсет и пет. — Рап показа лявата страна на лицето си, където покрай челюстта се виждаше десетинасантиметров белег. — Това ми е спомен от главния виновник за терористичния атентат над самолета на „Пан Ам“. На борда имаше сто седемдесет и девет американци. Изгубил съм трийсет и пет мои състуденти от Университета на Сиракюз, включително жената, с която излизах от години и за която смятах да се оженя. Бил съм пленник на „Хамас“ в продължение на близо месец. Бил съм арестуван и бит в Сирия и Йемен, и всичко това много преди скандалите с „Абу Гариб“ и „Гуантанамо“, затова, моля ви се, недейте да твърдите, че ние с господин Неш сме създали този проблем. Тези садисти действат дълго преди двамата да се включим в борбата, и за съжаление ще продължават да действат и след като се пенсионираме.

— Господин Рап, всичко това е много хубаво, но в момента не съм в настроение…

— Настроение! — изкрещя Рап толкова силно, че неколцина сенатори се дръпнаха стреснато назад. — Вие поставяте под съмнение морала и лоялността ми, оспорвате факта, че съм се жертвал за страната си, а когато реша да се защитя, нямате настроение да ме изслушате, така ли?

— Нямате право да ми говорите така! — заяви Огдън, опитвайки се да сложи нещата под контрол.

— Сега пък недоволствате заради тона ми. Поведението ми ви обижда — подигравателно изрече Рап.

— Барбара, това е недопустимо.

— И още как! — изкрещя Рап. — Два свята се сблъскаха и седем от вашите колеги се убедиха по най-жестокия начин, че с тези кръвожадни изроди не може да се преговаря. А сега вие обявявате моите действия за неморални.

— Господин Рап — отбеляза Огдън, като се опитваше да запази спокойствие, — нима е скандално да наречеш прилагането на мъчения неморално?

— А какво ще кажете за частичните аборти?

Огдън се намръщи, сякаш Рап говори глупости.

— За какво приказвате?

— Вие засегнахте темата за морала, не аз. Обвинявате ме, че съм изкълчил ръката на един терорист.

— Заподозрян. Който освен това е гражданин на САЩ и невинен до доказване на противното.

— Невинен. Нека да ви разкажа за този боклук, когото толкова ревностно защитавате. Той е от Саудитска Арабия и е кандидатствал за американско гражданство с единствената цел да помогне за атаките, при които миналата седмица загинаха 185 наши съграждани. Преди няколко минути разказахте на членовете на комисията, че съм извадил рамото на този човек след първоначалните три експлозии, но не споменахте, че докато, по ваше твърдение… — Рап замълча за миг и отново наблегна на фразата — … по ваше твърдение, съм вадил рамото на терориста, приятелите му нахлуха в сградата и хладнокръвно застреляха осемнайсет федерални служители. Така, докато поставяте нас в най-нисшата категория на държавните чиновници, рискувате самата вие да се наредите сред онези, които се интересуват повече от политическата си власт, отколкото от сигурността на страната.