Винс Флин - В името на честта

Лонсдейл обясни още няколко неща. После каза:

— Влизайте. Аз ще дойда след малко. — Когато тримата тръгнаха към вратата, добави: — Мич, изчакай за секунда. Искам да поговорим.

Рап спря и изчака сенаторката да заобиколи голямата заседателна маса. Когато се приближи, тя му подаде белия плик, който държеше. Рап го взе и попита:

— Какво е това?

— Малко проучване на противника.

— За кого по-точно?

— Сенатор Огдън.

Рап отвори плика и извади три листа. Прегледа ги набързо.

— Какво е това?

— Черновата на речта й.

Рап беше впечатлен.

— Откъде я взехте?

— В атентатите не загинаха само сенатори. Девет души от помощния персонал на Сената също бяха сред жертвите. Тези хора много се поддържат.

— Някой от хората й я е предал?

Лонсдейл кимна.

— Ще имаш време да го прочетеш, докато обсъждаме общите неща. Първите две страници са забележките й. Третата е специално за теб. Нещо, което Ралф редовно ми изтъкваше. Можеш да го наречеш крещящ пример за двуличие. Ще ти бъде полезно, за да сломиш устрема на Огдън.

Рап прегледа първите две страници. Името му се споменаваше няколко пъти. Сенаторката от Сан Франциско не си поплюваше. Никога не отстъпваше, дори в националния траур след атаките. Третата страница истински го изненада.

— Това точно ли е?

— Да.

— Интересно.

Лонсдейл го потупа по ръката.

— Сигурна съм, че ще ти свърши добра работа. Хайде, да започваме.

Седемнайсетте членове на комисията седяха около подковообразна дървена маса. Тъй като заседанието беше закрито, в залата присъстваха ограничен брой хора от канцелариите на сенаторите. На Рап му се сториха малко по-сериозни от нормалното. Дори Огдън имаше по-печално изражение. Тя погледна над очилата си. По лицето й не се четеше нито удовлетвореност, нито злоба. Само хладна, премерена критичност. Двамата никога не бяха хранили топли чувства един към друг и Рап не се самозалъгваше, че причината е единствено в нея. Той никога не беше демонстрирал към сенаторите уважението, което бяха свикнали да получават. Близо петнайсет години успяваше да убегне от вниманието на Комисията по правосъдие, но напоследък се беше замесил в поредица от тежки инциденти, които възбудиха твърде голям интерес. През последните няколко години комисията го наблюдаваше отблизо. Сочеха го като крещящ пример за всичко, което не беше наред във Войната срещу терора, поне така го представяше сенатор Огдън.

Лонсдейл удари с чукчето си, за да даде начало на заседанието, и през следващите няколко минути очерта дневния ред. Преди да даде думата на първия желаещ да говори, попита директор Кенеди дали иска да каже нещо.

При други обстоятелства Кенеди би отказала, но сега се възползва от възможността:

— Бих искала да изкажа искрените си съболезнования на комисията. Знам, че някои от хората, които загинаха миналата седмица, са били за вас много повече от колеги. Били са ваши приятели. Съжалявам за загубата ви.

— Благодаря, госпожо директор — отговори Лонсдейл. — От името на комисията бих искала да изкажа съболезнованията си към ЦРУ и семействата на загиналите при нападението над Националния антитерористичен център.

— Благодаря, госпожо председател.

Лонсдейл кимна на колегите си, седнали отдясно, и даде начало на въпросите. Всички започваха по един и същи начин, макар че съболезнователните речи бяха доста съкратени поради липсата на камери и факта, че стенограмите от заседанието щяха да останат секретни с години напред. Всъщност всичко беше съкратено. Сенаторите държаха на позициите си, но не искаха да губят време. Двама членове на опозицията и един от управляващата партия изразиха пълна подкрепа за ЦРУ и дори не споменаха за проблема, който се бяха събрали да разискват — издевателствата на Мич Рап и Майк Неш над един американски гражданин.

Когато дойде ред на сенатор Огдън, настроението коренно се промени. Сега щеше да започне пукотевицата.

— Директор Кенеди, във встъпителните си думи споменахте, че няма да се откажете, докато виновниците за нападенията не бъдат изправени пред правосъдието. Какво точно имате предвид под правосъдие?

Кенеди се наведе напред и понечи да отговори, но не успя, защото Огдън я прекъсна:

— В миналото раздавахте правосъдие, като оставяхте господата Рап и Неш да играят ролята на съдия, съдебни заседатели и палач.

Рап се наведе напред и отбеляза:

— Госпожо сенатор, казвате го, сякаш в това има нещо лошо.