Винс Флин - В името на честта

— Чичо Мич! — Прегърна го и изчурулика: — Познай какво! — И без да му даде шанс да каже нещо, отговори сама: — В събота взех книжка!

Рап твърде отдавна бе преживял тези тийнейджърски тревоги, но беше ясно, че момичето е изключително въодушевено от успеха си.

— Супер.

— Ще ми даваш ли да карам?

— Разбира се.

Рап погали Джак, десетгодишният вундеркинд на семейството, който едновременно ядеше овесена каша и гледаше „Спортен център“ по телевизията. Маги беше от Бостън и децата бяха големи любители на „Ред Сокс“, затова Рап попита:

— Как се представят „Янките“?

— Стига бе — измърмори момчето. — Банда лигльовци, които получават прекалено много пари.

— За „Ред Сокс“ ли говориш?

Маги донесе чаша кафе от другия край на кухнята.

— Изпий го да не го хвърлям.

Подаде чашата на Рап точно когато Чарли, едногодишното бебе, затрака с паничката си по детското столче.

Рап взе кафето и се обърна към Чарли, който го гледаше с големите си кафяви очи. Усмихна се обнадеждено с олигавени, омазани с каша устни.

— Извинявай, дребосъче. И до тебе щях да стигна.

Наведе се и го целуна по главичката. Изправи се и погледна Рори, който седеше от другата страна на масата. Пред тринайсетгодишното момче имаше чинийка със сухари и отворена книга.

— Как мина уикендът?

Рори го погледна и се усмихна широко:

— Спечелихме и трите мача!

Без да отмества погледа си от телевизора, Джак вметна:

— Отбеляза четиринайсет гола. Беше необуздаем.

— Страхотно.

Рори беше феноменален спортист. Като бивш ученически шампион по лакрос в Сиракюз Рап много се радваше да го гледа как играе. Хлапето беше истинска фурия на игрището и имаше потенциал за успешна спортна кариера.

— Тази събота пак играем — съобщи Рори, сякаш искаше да намекне нещо.

— Чудесно… ще се опитам да дойда. — Рап насочи вниманието си от децата към господин Сърдитко, който стоеше в другия край на кухнята. — Айрини ме изпрати да те взема. — Погледна часовника си. — Иска да отидем по-рано, за да обсъдим някои неща.

— Мога и сам да се закарам — измърмори Неш.

— Виждам, че още си сърдит.

Маги се изкашля подканващо.

— Хайде, деца. Да тръгваме. Време е да се качваме в колата. — Избърса лицето на Чарли с влажна кърпа, после го разкопча и го вдигна от столчето. Подаде го на Рап. — Трябва да го оставите в яслите. Погрижи се господин Мърморко да вземе детската седалка от микробуса. — Целуна Чарли и Мич, после отиде при съпруга си и целуна и него. — Обичам те. Пази се и приятен ден. Ще ти се обадя.

Трийсет секунди по-късно тя и децата се изнесоха и Рап остана в кухнята с Чарли в едната ръка и чаша кафе в другата. Неш стоеше облегнат на плота и гледаше така, сякаш се опитваше да прецени дали може да фрасне Рап, без да нарани бебето.

Отпи глътка кафе и измърмори:

— Имам синина на гърдите.

Рап не беше свикнал да гали хората с перце. Изкушаваше се да остави Чарли и да натупа хубаво баща му, но това би било твърде недалновидно. Най-важната му цел днес бе да заведе Неш в Белия дом. Той преглътна гордостта си и като пренебрегна съветите на много по-стари и опитни воини, каза:

— Съжалявам. Не исках да се стига дотам.

— Не искал да се стига дотам. Това ли е извинението ти?

Рап въздъхна:

— Слушай… нека да го обсъдим в колата. Трябва да ти кажа някои неща и…

— И какво?

— Кога за последно са проверявали къщата ти за подслушвателни устройства?

— Преди около месец.

— Ще говорим в колата — категорично заяви Рап.

Излязоха през страничната врата. Неш подаде на Рап чантата с пелените и отиде в гаража да вземе бебешката седалка. Чарли видя котката на съседите и почти скочи от ръцете на Рап. Започна да сочи, да се друса, да пищи и след като нищо не помогна, стисна един кичур от косата му и го задърпа. Упоритостта на бебето толкова развесели Рап, че той се разсмя.

След като Неш се пребори с бебешката седалка, сложиха Чарли в нея, закопчаха коланите и потеглиха. Неш поседя мълчаливо около минута. Когато излязоха на Глиб Роуд, Рап каза:

— Знам, че ми се сърдиш, но трябва да ми кажеш накъде да карам.

— Отиваме в сенатската сграда „Дирксън“. Знаеш пътя.

„Боже мой, наистина се е смахнал“ — помисли си Рап. Направи знак с главата си към задната седалка:

— Детската ясла на Чарли.

— О… тук наляво.

Рап зави по „Глиб“.

— Слушай… знам, че не е лесно да работиш с мен или със Стан, но в тази работа трябва по-твърда ръка.

— Коя работа? — раздразнено попита Неш.