Винс Флин - В името на честта

— Чакай да си изясним нещата. През последната година ти се продаваш като курва на всеки, който може да ти плати. Нарушил си десетки закони. Незаконно шпионираш служители на собствената си държава…

— Незаконно! — изсумтя Джонсън. — Ами това тук как го наричаш? И ти не играеш по правилата.

— Може би, но между това, което аз и ти правим, има голяма разлика.

— Във въображението ти.

— Така ли? Защо не ми кажеш тогава колко пари съм спечелил, докато съм нарушавал законите в хода на кариерата си?

Джонсън се размърда сконфузено.

— Аз нямам твоята продажна философия, Макс. Върша тази работа, защото е важна. Върша я, защото разни самовлюбени негодници като тебе мислят само за себе си и изкарват пари за сметка на националната сигурност. Онова, което най-много ме ядосва, е, че когато дойде следващият Единайсети септември, същите задници ще ме сочат с пръст и ще ме обвиняват, че не съм направил нищо, за да защитя страната. До гуша ми е дошло, Макс. Писна ми да плувам срещу течението. Последните два дни се занимавам само с такива лайна. Като тебе. Алчни глупаци, които не дават пукната пара за никого.

— Не е вярно.

— Нима? — Рап скръсти ръце на гърдите си. — Ти се определяш като мой колега, Макс. Е, ако наистина се смяташ за такъв, напоследък доста сериозно нарушаваш клетвата, която си дал, и това ми дава пълно право да ти пръсна мозъка.

— Не е вярно… има неща… неща, които не знаеш.

— Глупости! — изкрещя Рап. Адамс се беше опитал да го мине със същия номер. — Ти избираш, Макс. Или ще изпееш всичко, което знаеш, или ще ти тегля куршума. Решавай!

Това не беше първият сеанс на Рап, както обичаха да се изразяват в някои среди. Имаше излезли две-три книги за методите на разпит, но те бяха доста постни. Истинската тежка артилерия беше описана в „Ръководство за използване на човешкия ресурс“ и „Наръчник за разпити на контраразузнаването“ на ЦРУ. Тези книги бяха писани преди няколко десетилетия от хора, достатъчно смели или достатъчно луди, за да разкажат всичко писмено. Рап беше чел и двата наръчника преди доста години и бе установил, че са много полезни, защото очертаваха основните правила. Това обаче беше все едно да се учиш да отбиваш бейзболна топка по ръководство. Повечето хора ще го прочетат и ще разберат как се прави, но по-малко от един процент могат да застанат на мястото на батера и да посрещнат с бухалка летящата с бясна скорост топка.

Рап не се съмняваше, че Джонсън е уплашен до смърт. Но дали се страхуваше достатъчно, за да каже истината? При повечето хора страхът от смъртта или от силната болка е достатъчен и ако имаш възможност да провериш твърденията им, ще ти кажат истината, защото ако излъжат, ще се върнеш и ще ги накажеш.

Джонсън го погледна и заяви с убедителен тон:

— Искам да кажа истината.

Сега идваше най-деликатната част. При Джонсън основният проблем беше в това, че толкова дълго бе живял при двоен стандарт, че вече приемаше лъжата за свое рождено право. Изживяваше се като велик инквизитор, натоварен с мисията да следи за спазването на правилата от хората в Ленгли. Ако при това се наложеше той да наруши закона обаче, смяташе го съвсем в реда на нещата. Той беше над всичко. Правилата бяха за простолюдието. Нищо чудно, че се беше сдушил с Глен Адамс. Затова Рап предприе малко по-различен подход:

— Ще бъда честен с теб. Чака ме труден ден. Сутринта трябва да взема един приятел, който почти се е побъркал от преработване, два пъти през изминалата година за малко не загуби живота си, а работата му е пет пъти по-тежка заради самозабравили се задници като тебе. После се налага да отида в Капитолия и да слушам глупостите на Комисията по правосъдие, която ще ме върти на шиш, защото съм понабил няколко терористи. След това трябва да отида в Белия дом да кажа на президента, че или съм те убил, както ми е заповядал, или съм нарушил заповедта му и съм те оставил жив.

— Президентът ти е заповядал да ме убиеш? — ококори се Джонсън.

— След нападенията миналата седмица президентът реши, че „Война срещу терора“ не е просто звучен лозунг. Той трябва да се справя с последствията от атаките, да намери извършителите, които все още са на свобода, и кой ги е финансирал. Междувременно се оказва, че генералният инспектор на ЦРУ е напуснал страната и сега е в Каракас, Венецуела. — Рап видя изненада в очите на Джонсън. — Точно така. Старият ти приятел Глен Адамс. Наблюдаваме го от около месец. Отнякъде е изтекла информация, той се е уплашил и е офейкал. Оказва се, че през последните четири години е работил за оня селяк Чавес.