Винс Флин - В името на честта

— За Уго Чавес ли?

— Кой друг? Претърсихме нещата му и за съжаление твоето име изскача навсякъде.

Джонсън преглътна тежко.

— Така попаднахме на следите ти. Нямах никаква информация за Сидоров и другите ти мръсни поръчки.

— Вчера хората ме видяха. Много хора. — Джонсън погледна Рап. — Тебе също те видяха.

— Руснаци. Само руснаци. Те играят по други правила. Уважават само това. — Рап размаха пистолета си. — Знаят, че ще ги преследвам и ще ги очистя. А Сидоров… той има достатъчно проблеми. Последното, което иска, е човек като мен да тръгне да му отмъщава.

— Имаше двама от охраната — настоя Джонсън с изражение, сякаш е открил слабото място на Рап. — Те са американци. Те също ме видяха. Видяха как ме отвличате от клуба.

— Двете момчета от „Трипъл Канъпи“ ли имаш предвид? Онези, които са служили в спецчастите? Вече говорихме с тях. Предложиха да помогнат при разпита ти. Казах им да изчакат да видя как ще потръгнат нещата тази сутрин. — Рап погледна часовника си. Беше шест и петдесет и шест. — Имаш трийсет минути да ме убедиш, че заслужаваш да живееш.

Джонсън гледаше в далечината с немигащи очи.

— Разбра ли какво ти казах току-що?

— Не мога да повярвам, че работи за Уго Чавес.

Рап не го показа, но вътрешно се забавляваше. Може би в този човек беше останала капчица патриотизъм.

— И ние не сме много радостни от този факт. Сега разбра ли какво ти казах?

— Да.

— Не съм много убеден в това, затова пак ще ти обясня. Президентът ми нареди да те убия. Бесен е, че човек с достъп до секретна информация се е оказал предател. Между нас да си остане, но той се ужасява при мисълта, че онова кюфте Чавес ще показва Адамс пред камерите. Президентът знае, че си помогнал на предателя да се добере до много информация. — Рап сви рамене. — След като не може да хване Адамс, може да си го изкара на тебе.

— Не знаех, че работи за Чавес.

— Макс — изрече Рап, като въздъхна разочаровано, — бих проявил някакво съчувствие към теб, но ти много добре си знаел, че нарушаваш закона. Влязъл си в конспирация с онзи плъх и сега те хванахме. Единственият ти шанс да оцелееш след седем и половина тази сутрин е да сложиш всички карти на масата. Знам, че няма да ти е лесно, защото си професионален лъжец. Ще се наложи да се пребориш с инстинктите си. Ако разбера, че ме лъжеш, а повярвай ми, аз усещам тези неща, изваждам пистолета и започвам с левия крак, десния крак и така нататък. Ясно ли е?

— А ако кажа истината?

Рап се ухили:

— Нека просто да отбележа, че тук има няколко души, които одобряват професионалните ти качества.

— Какво означава това?

— Означава, че ако си абсолютно искрен и не премълчиш нищо, може да реша да те пожаля. А пък ако реша, че мога да ти имам доверие, не е изключено да получиш и предложение за работа.

В очите на Джонсън проблесна искрена надежда. Той се изпъчи като куче, готово да се подмаже на господаря си.

— Добре. Мисля, че разбрах.

— Говори тогава. И помни — без лъжи.

— Добре… Преди около шест месеца Глен дойде при мен и сподели подозренията си за това, което правите ти и Айрини. Каза, че аз съм единственият, който може да го разбере. Че ако искаш да хванеш някого, който нарушава законите, не можеш да играеш по правилата. Трябва и ти да ги нарушиш.

— И ти се съгласи — намеси се Рап със спокоен тон, за да го окуражи да говори.

— Да.

Джордж понечи да продължи, но млъкна.

— Говори. Единственият ти шанс е да кажеш истината.

— Ами ако те ядосам?

— Ще го преодолея.

— Като ме простреляш в крака?

Рап поклати глава:

— Само ако ме излъжеш. Значи, решил си да му помогнеш…

Рап му даде знак да продължава.

— Започна доста лесно. Искаше да подслушвам един кабинет. Дори не знаех на кого е.

Рап веднага разбра, че това е лъжа. Насочи пистолета към превързания крак на Джонсън.

— Истината!

— Добре де — побърза да каже затворникът. — Добре. Знаех кой е, но не го познавах лично.

— Продължавай.

— Казва се Томас Люис. Психолог. Повечето големи клечки от седмия етаж ходят при него. Кабинетът му е на Тайсън Корнър.

— Познавам го.

— Ами… подслушвахме кабинета му.

— Голямо геройство.

— Не съм избирал сам какво да правя. Изпълнявах заповеди.

— Аз също изпълнявам заповеди — каза Рап. — Президентът иска да те убия, затова кой съм аз, че да оспорвам решенията му? Може би трябва да те убия още сега и да си измия ръцете.

— Моля те, нека да обясня. Видя ми се малко нередно.

— Но и си харесал идеята.