Винс Флин - В името на честта

Рап се събуди в пет и половина, огледа скромно обзаведената спалня и се замисли за кучето си. Повечето психотерапевти вероятно биха му казали, че това е напредък, защото не се събуждаше с мисли за жена си. Времето наистина лекуваше. Не че се смяташе за излекуван, но поне се справяше по-добре. Преди да се запознае с Ана, никога не се беше събуждал с чувство на самота. Не се беше привързвал към никого. Сега, когато се събудеше в празна къща, дори жена му да не беше живяла в нея, имаше чувството, че нещо не е наред. Затова сега колито Шърли му липсваше.

Често изпращаше кучката при семейство Кенеди, където синът на Айрини, Томи, се грижеше за нея. Отначало Рап му плащаше, но сега момчето отказваше да взема пари. Беше се привързало към Шърли и при натоварената програма на Рап тя стоеше повече при Томи, отколкото при стопанина си. Беше страхотно куче. Страшно умна и вярна. На Рап му се искаше повече хора да бяха като нея.

Той не беше от онези, които обичат да се самосъжаляват. Имаше много неща за вършене, затова стана от леглото и легна на пода. Първите десет лицеви опори винаги бяха бавни. Най-напред трябваше да раздвижи кръвта в раменете си. Освен това тази сутрин имаше и главоболие. Направи следващите четирийсет с добро темпо. Всеки път, когато се спуснеше към пода, болката в лявото слепоочие се усилваше до максимум и му напомняше за якия руснак, който за малко не му отнесе главата. Рап се усмихна, защото както и да се чувстваше той, на бодигарда със сигурност му беше по-зле. Типично състезателно мислене. Болката се преглъща лесно, ако си победител.

След лицевите опори той се обърна по гръб и направи сто коремни преси. После отиде в банята. Стоя под душа пет минути неподвижно, спомените от миналия ден течаха през ума му като топлата вода по тялото му. Това бяха петте минути през деня, когато мисълта му беше най-ясна. Кръвта снабдяваше мозъка му с кислород. Топлата вода караше мускулите му да се отпуснат. Шуртенето на душа го успокояваше. Нямаше телефони, нямаше радиостанции, нямаше интернет, нямаше телевизия, нищо не прекъсваше мислите му. Идеален начин да започне деня, особено този.

На път за вкъщи се беше отбил през дома на Кенеди. Тя нямаше навик да си ляга рано и с нетърпение чакаше да разбере как е минала срещата с британските и френските им съюзници. Рап осъзна, че може би точно затова тази сутрин се събуди с мисълта за Шърли. Кучето седя до него през цялото време, докато той разказваше на началничката си за притесненията на Джордж Бътлър за информатора му в Куба. Кенеди го разбираше много добре. Неизброими часове и усилия отиваха за вербуването на информатори на ключови позиции. Веднъж компрометирани, връзката с тях прекъсваше и не можеше да ги ползваш пак, каквото и да става. Горчивият й опит я караше да внимава, когато споделя информация с агенции, които нямаше да я третират с нужната предпазливост. Решиха да изчакат ден-два, докато намерят подходящо решение на проблема. Рап вече имаше план, но все още твърде необмислен, за да го сподели с Кенеди. Трябваше му време да го доизпипа.

Когато си тръгваше, Шърли изтича в стаята на Томи и той за момент се почувства предаден. Сега споменът за това го накара да се усмихне. Томи беше страхотно хлапе и Шърли бе добро куче. Застанал под душа, Рап търсеше недостатъци в плана си. Както винаги в неговата професия, имаше риск. Въпросът беше струва ли си. След като поразмишлява още малко за това, той реши засега да зареже идеята и да се върне на нея по-късно. Днес трябваше доста да пътува и щеше да има достатъчно време за мислене, докато чака в задръстванията. Първият проблем беше Макс Джонсън. Ако на глупака му беше мил животът, щеше да е изписал цял бележник с признания за греховете си.

Кариерата се намираше на петдесетина километра западно от Вашингтон. Малцина знаеха за нея и това бе добре за онези, които я използваха. Беше реликва от Студената война — едно от малко тайни места, които не бяха разсекретени и обявени в медиите, и това се дължеше единствено на факта, че за нея нямаше никакви писмени сведения и никой политик през последните трийсет години не беше информиран за съществуването й. Друг плюс беше, че дори през Студената война рядко я бяха използвали. Заради лошо планиране мястото се намираше над сливането на две подземни реки и затова често се наводняваше. В последните години бяха направени някои подобрения — инсталираха нови помпи и сушители, захранвани от резервен генератор — но въпреки това навсякъде имаше мухъл. Хората, които работеха там, се шегуваха, че не се страхуват от разобличаване в Конгреса — хигиенната инспекция щяла да ги затвори за неспазване на трудовата хигиена. За щастие всички от службата за секретно разузнаване бяха свикнали да работят при тежки условия.