Винс Флин - В името на честта

— Значи би трябвало да знаете, че говоря сериозно.

— Знам. Вие не търпите някой да ви пречи.

— Много сте прав.

Сидоров замълча за известно време, втренчен в Рап.

— Ще ви помоля нещо — каза след малко.

— Какво?

— За една среща.

— Среща ли? — изненада се Рап; нямаше представа накъде бие руснакът.

— Да. С вас, господин Рап. Искам да обсъдим някои неща.

Рап погледна часовника си. Крайно време беше да се маха. Трябваше да отложи разговора за друг път.

— Ще видя кога съм свободен, но не очаквайте да клекна пред вас за пачка долари като тази отрепка — предупреди, като посочи Джонсън.

Сидоров му подаде визитната си картичка.

— Вие не сте човек, който ще предаде страната си, господин Рап. Не съм толкова глупав, че да ви обиждам по този начин. Просто мисля, че имаме общи интереси и не е зле да ги обсъдим.

Рап взе картичката.

— Добре, ще ви се обадя. — Погледна ужасения Макс Джонсън, който се вкопчи в най-близкото момиче като в спасителен пояс. — Хайде, мърдай.

Джонсън поклати глава и се притисна по-силно до жената. Рап се пресегна и го хвана за лявото ухо. Дръпна го и го принуди да се изправи. Хвана го за едната ръка, Рийвърс — за другата, и двамата го извлякоха от клуба.

Рап набута Джонсън в задницата на колата при Коулман. Тръгнаха на изток, далеч от ФБР, Министерството на правосъдието, Върховния съд и всеки друг, който би могъл да защити Джонсън. С всяка пресечка, покрай която минаваха, къщите отстрани ставаха все по-занемарени. Това като че ли засилваше паниката на Джонсън. Като човек, който се бои от водата, а вижда как навлиза все по-навътре в морето, той просто не можеше да мълчи. През цялото пътуване цивреше, стенеше, молеше, увещаваше.

След известно време свиха по тясна уличка покрай железопътна линия. Рап беше наредил на двама от хората на Коулман да огледат предварително мястото. Намираха се в периферията на един от най-неприветливите квартали на Вашингтон. Линията бе заобиколена от порутени изоставени складове. Идеалното място да убиеш някого и да се отървеш от трупа.

Обстановката съвсем паникьоса Джонсън. Той погледна двамата свирепи мъжаги до микробуса и заплака. Рап би се изсмял на детинското поведение на пленника, но точно в момента започваше да го мъчи леко главоболие, несъмнено резултат от удара, който бе получил по главата.

Уличката беше засипана от боклук. На един дървен стълб бе подпрян стар матрак; до него се търкаляше нарязана автомобилна гума. Лампата на стълба отдавна я нямаше, вероятно счупена от местни бандити. Коулман извлече Джонсън от колата и го накара да застане прав. Двамата мъжаги го сграбчиха и му сложиха пластмасови белезници. Джонсън остана неподвижно за момент, като гледаше белезниците — навярно се чудеше дали те са добър или лош знак.

Просълзен, с умоляващ гласец, запелтечи:

— Мич, моля те, не го прави. Има много неща, за които не знаеш. Трябва да ми дадеш възможност да ти обясня. Не съм помагал на Сидоров. Аз само…

Не можа да довърши, защото Рап го удари през лицето. В сравнително тихата уличка плесницата прозвуча като гърмеж.

— Млъкни и слушай. Ако чуя още една лъжа от шибаната ти уста, ще те убия на място. — Рап посочи земята. — Тук, на тази уличка, в лайната и боклуците.

— Ама… видяха, че тръгвам с теб. Не можеш…

Рап отново вдигна ръка и това беше достатъчно, за да накара Джонсън да замълчи.

— Не знам дали си забелязал, но хората са по-загрижени да не се случи още някое терористично нападение. Никой не се интересува от теб. Ти си бивше ченге, което се е продало на един руски милиардер.

— Не е вярно. Имам приятели, за които работя. Влиятелни хора, които ще искат да знаят какво е станало с мен.

Рап се изкушаваше да спомене за Глен Адамс, но не го направи.

— Ти си предател и лъжец. Готов си да кажеш всичко, за да спасиш жалкия си задник, но имаш един проблем, Макс. Аз нямам нужда от детектор на лъжата, за да разбера дали казваш истината. За разлика от теб съм прекарал почти цялата си кариера в полеви операции. Не се налага да разчитам на помощници или на последния писък на техниката.

— Нямам нищо против теб. Винаги съм ти се възхищавал.

— Ето един интересен пример — отбеляза Рап, като се обърна към Коулман. — Това не беше нито лъжа, нито истина. Може да няма нищо против мен лично, но вероятно е против някои от нещата, които правя. Мога да заложа цялата си пенсия, че в неговите очи съм безскрупулен побойник, който не признава постиженията на другите хора в Ленгли.