Винс Флин - В името на честта

— Бил ли си в Москва? — попита Рап.

Бодигардът поклати глава.

— Аз съм бил и искам да ти кажа нещо. Там няма съдебни заповеди. Ако службите искат да говорят с тебе, не искат разрешение. Идват и говорите, а това обикновено не е никак приятно. Аз не се интересувам от Сидоров. Поне засега. Но ако продължава да ме разиграва, ще се ядосам и тогава ще стане лошо. Човекът, който ми трябва, седи ето там.

Рап посочи подковообразното сепаре, където беше компанията на Сидоров. Имаше само четирима мъже, останалите бяха жени.

Бодигардът погледна натам.

— Оня по-възрастния с дънките и шарената риза ли имаш предвид?

— Да, оня със странните очила. Той ми трябва.

Рап поклати глава. Джонсън беше облечен като двайсетгодишните хлапаци на дансинга. От години не се бяха виждали, но не изглеждаше много променен. Сега имаше по-дълга коса и дори на бледата светлина в сепарето личеше, че я боядисва. Беше си пуснал и козя брадичка, за да изглежда по-модерен.

Бодигардът прибра пистолета си в кобура.

— Ще питам Сидоров. Изчакай.

В момента, когато охранителят се отдръпна, за да говори с шефа си, мястото му бе заето от друг негов колега. Рап се намръщи:

— Морската пехота… армията… флота?

— Тюлен.

Рап се изсмя. Този мъж беше като точно копие на Рийвърс. „Тюлените“ — хората от Специалните части на Американския флот — обикновено бяха по-дребни. Рап даде знак на Рийвърс да се приближи и погледна Джонсън, който най-накрая успя да откъсне поглед от надарената жена от лявата му страна. Лицето му изведнъж се изпъна. Той зина и примигна няколко пъти, сякаш не искаше да повярва на очите си.

Рап го погледна строго. Посочи го с пръст и му направи знак да се приближи.

Джонсън стана, но вместо да отиде при Рап, се присламчи към бодигарда и Сидоров. Тримата заръкомахаха разпалено. Рап не чуваше нито дума, но изглежда, че Джонсън енергично се защитаваше, а Сидоров го подкрепяше. Вътрешният часовник на Рап му подсказваше, че петминутният срок вече изтича. Трябваше да побърза. Бодигардът остави Сидоров и Джонсън и се върна при него, като клатеше глава.

— Съжалявам — каза, когато се приближи на няколко стъпки. — Не дава. Иска веднага да напуснете клуба.

— По-добре не се опитвай да ми пречиш — заплаши Рап. — Той е само един клиент на фирмата ви и дори не е американец. За десет секунди мога да се обадя на директор Кенеди. Още десет секунди и тя вече ще говори с шефа на „Трипъл Канъпи“. Трийсет секунди след това телефонът ти ще позвъни и ще бъдеш уволнен. И за какво? Защото изпълняваш заповедите на Сидоров. На някакъв плъх, който продава тайните на собствената си страна.

— Слушай, не искам неприятности.

— Тогава не си ги търси. Пусни ме да мина. След шейсет секунди ще съм изчезнал и Сидоров може да се тръшка, колкото си иска, но нищо няма да постигне. Когато шефовете ти говорят с директор Кенеди, ще получиш повишение, а на руснака ще му обяснят учтиво да си го начука.

— Не знам…

— Аз знам. Хайде, мръдни се. Това е работа на националната сигурност. Прекалено е сложно за тебе. Правя ти услуга.

Бодигардът кимна и се отдръпна.

Рап това и чакаше. Нахълта в сепарето на Сидоров и компания. Джонсън се беше настанил през една жена от руснака. Без да обръща внимание на Сидоров, Рап посочи бившия си колега.

— Ставай. — Даде му знак с два пръста. — Веднага.

Сидоров се изправи. Каза нещо на руски, но бързо превключи на английски:

— Нямате работа тук. Ще ви помоля да си тръгнете.

Рап извади калъфа за документи за сетен път тази вечер и го показа на Сидоров.

— Служба за национална сигурност. Не се месете.

— Знам кой сте, господин Рап. Тук не е Русия. ЦРУ няма право да арестува никого.

Едва сега Рап погледна Сидоров. Беше хубав мъж с гъста кестенява коса, сресана на път. Имаше високи скули и хлътнали очи.

— Не се месете. Не ме интересува колко пари имате.

— Не е здравословно да се заяждате с мен, господин Рап.

Рап се наведе над руснака и изръмжа:

— Слушайте какво. Не съм голям защитник на законността, но този мръсник е нарушил половин дузина разпоредби на националната сигурност. Не ме интересува колко членове на правителството ви дължат услуги или с колко сенатори играете голф, той се е самозабравил и моята работа е да го вразумя. Или се мръднете от пътя ми, или ще свършите като онази горила, която бяхте сложили да пази входа.

Сидоров изсумтя презрително, но отстъпи крачка назад.

— Слушал съм много за вас от приятелите ми в руското разузнаване.