Винс Флин - В името на честта

— Мисли… по дяволите, още преди години съм му го казвал.

— Е, исках само да знаеш какво става по трасето. Ти търси Лъва на „Ал Кайда“, а ние ще се оправяме с Огдън и ФБР.

— Благодаря, Джули.

Тритин го прегърна бързо и се отдалечи. Рап обиколи залата, докато намери децата на Неш. Бяха разчистили своя територия в единия край на помещението. Без нито един възрастен в радиус от пет метра. Само четирите деца на Неш и Томи Кенеди, десетгодишният син на Айрини. Стояха в кръг, а между тях едва проходилият Чарли се клатеше като пиян британски моряк — майка му беше му сложила бяло яке, бели панталонки и бели обувки. Другите деца, включително Томи Кенеди, бяха с ученическите си униформи. Всички се обърнаха да поздравят Рап и тогава Чарли видя своя шанс. Измъкна се от кръга и нападна приятеля на баща си. Рап се наведе, подхвана го и го подхвърли във въздуха. Чарли изпищя радостно, преди да кацне безопасно в ръцете на Мич.

— Как е, деца?

— Татко ти е много сърдит — каза Джак Неш.

— На мен? Стига бе. Шегуваш се.

— Опитваше се да говори тихо, докато идвахме насам, но след експлозията е малко оглушал и не знае, че чуваме всичко, което казва. Много е ядосан.

— Мама му се смееше, затова може би не е чак толкова ядосан — намеси се Шанън. — Но все пак каза някои неприятни неща за тебе.

— Няма да е за първи път. А на вас, деца, хареса ли ви срещата с президента?

— Да! — въодушевено отговори Джак. — Направихме снимки!

— Внимание — предупреди Рори, като погледна над рамото на Рап. — Идва.

Рап се обърна. Неш се приближаваше втренчен в него като яростен бик, готов да смачка съперника си. Няколко души се опитаха да го поздравят, но той не спираше. Рап се зарадва, че в момента държи Чарли. Надяваше се, че бебето ще осуети всеки опит за физическа разправа. Обърна го като щит към опасността.

Неш изръмжа:

— Не мога да повярвам!

— Да, хубав медал — отбеляза Рап, като посочи към гърдите му.

Неш сведе очи и побутна медала.

— На два пъти се опитвам да го сваля, но жена ми, Айрини и някаква кокошка от „Връзки с обществеността“ ме накараха пак да си го сложа.

Рап се изсмя на очевидното смущение на приятеля си.

— Смешно ли ти се вижда? Ако не държеше Чарли, щях да те размажа.

Рап се опита да запази сериозно изражение.

— Трябва да признаеш, че те изиграх.

— Да… и тъпкано ще ти го върна. — Неш се наведе към него и добави: — Това е шибано предателство, много добре го знаеш.

Рап закри с една ръка ухото на Чарли и възкликна с престорено възмущение:

— Какви приказки!

— Татко, чух те — обяви Джак, като застана до Рап.

— Ако не си забелязал, Джак, това е моят ден. Когато станеш на трийсет и осем и президентът на Съединените щати ти даде медал, ще можеш да ругаеш, колкото си искаш. Сега вземи брат си. Искам да поговоря с Мич.

Рап подаде Чарли на Джак и двамата с Неш се отдалечиха на едно празно място. Неш огледа хората, които се бяха събрали в негова чест.

— Не мога да повярвам, че ми погоди такъв номер.

Рап не успя да скрие усмивката си.

— Още не ми се вярва колко лесно стана.

— Да. Напоследък бях доста зает.

— Все пак работиш в ЦРУ. Би трябвало да предвиждаш тези неща.

— Не ми говори. Сега не ми е до твоите подигравки. Нямаше право да ми причиниш това.

— Да, няма нужда да ми благодариш. — Рап посочи към съпругата на Неш в другия края на залата. — От години не съм виждал Маги толкова щастлива.

Неш погледна жена си, която разговаряше с Кенеди, Дикърсън и още няколко големи клечки. Рап беше прав. Тя изглеждаше така, сякаш от раменете й е паднало огромно бреме.

— Това не е основание да ме изпързаляш така — изръмжа Неш. — Щеше ли да ти хареса, ако аз ти бях спретнал такъв номер?

— Би било в нарушение на закона.

— Защо ти да можеш да нарушаваш закона, а аз да не мога?

— Защото президентът не ти е разрешил. Той одобри това… пък и аз нямам жена и четири деца, които да разчитат на мен. — Рап погледна децата на Неш и добави: — Повярвай ми, не ти трябва да ставаш като мен. Те имат нужда от теб и ти имаш нужда от тях.

Тези думи поне накараха Неш да се замисли. След малко каза:

— Можеше поне някой да ме попита какво мисля.

— Щеше да откажеш.

— И още как. Не съм направил нещата, които президентът твърдеше, че съм направил. Ти ги направи!

— Да, направих част от тях, но не ми приписвай всичките заслуги. Ти много помогна. Ако не беше свалил първия нападател, и аз, и много други хора, включително и ти, щяхме да сме мъртви. — Рап сръга приятеля си в гърдите. — Заслужаваш този медал.