Винс Флин - В името на честта

Не се беше чувствал толкова добре от седмици. Затвори телефона и извади батерията. Представи си как на няколкостотин километра по̀ на север Карим чупи още неща в безсилна ярост. Замисли се за Ахмед, като се надяваше мнимият му приятел да не изкара целия си гняв върху мароканеца. После погледна дългия, прав път и заяви на глас:

— Аз съм свободен. Свободен от безобразията и глупостта на човек, с когото никога не трябваше да се сприятелявам.

След като се съвзеха и престанаха да се присмиват на нещастието на приятеля си, Харис попита:

— Получи ли снимките?

Рап съвсем ги беше забравил. Той извади миникомпютъра си и видя, че Харис му е изпратил имейл още преди няколко часа. Изчака снимките да се появят на дисплея и ги прегледа. Първият мъж не му беше познат, но вторият много приличаше на снимката на един мароканец, която Катрин Шевал му бе показала. Рап върна предишната снимка и се почуди дали е възможно. Възможно ли беше това да е Лъва на „Ал Кайда“? Почувства се така, сякаш държи печеливш лотариен билет.

Харис видя изражението му и попита:

— Е?

Рап свали миникомпютъра си и се почуди каква част от истината може да разкрие. Нямаше как да премълчи цялата информация. „Айова — помисли си. — Тези мръсници са избягали във вътрешността на страната.“

— Какво знаеш? — нетърпеливо попита Харис.

— Трябва да попитам някои от източниците ми.

Харис го погледна в очите като професионален полицай.

— Нещо криеш.

Рап се подвоуми. Очевидно беше, че премълчава нещо. В този свят на интриги в пресечната точка на политика, полицейски служби и международен шпионаж трябваше да внимава. Имаше доверие на Харис, но ФБР търсеше във всичко твърди доказателства и възможност за съдебен процес, а тогава се намесваха юристите от Министерството на правосъдието. Те с маниакална точност следяха за спазването на всяка законова разпоредба, знаейки, че адвокатът на защитата ще направи същото в опит да пробие тезата на прокуратурата.

Точно от това се бояха президентът и Дикърсън. И в двата случая Рап губеше. Ако кажеше всичко на федералните, в крайна сметка щеше да изложи френските си колеги и да развали сътрудничеството си с тях. За нищо на света нямаше да допусне това. От друга страна обаче, имаше нужда от помощта на ФБР. Просто нямаше достатъчно хора, за да направи каквото трябва. В един момент щеше да се наложи да разчитат на късмета си или да покажат снимките в медиите. Рап изведнъж се сети още нещо и това влоши настроението му. Ако се разчуеше, че е скрил тази информация, дори само за ден-два, той и ЦРУ щяха да бъдат подложени на унищожителни критики.

Погледна Харис и се замисли за отрядите за бързо реагиране на ФБР. Не знаеше колко точно имат, но бяха най-малко шест.

— Отрядът за бързо реагиране в Чикаго още ли е в готовност?

— Да.

— Смятам, че трябва да го използваш — каза Рап след кратко обмисляне.

— Трябва да посоча причина, ако ще го използвам — заяви Харис като намек, че иска още информация.

— Ти си човек с повече от двайсет и пет години в Бюрото. Не си някой портиер. Кажи им, че просто трябва.

Харис продължи да настоява:

— От последния ни разговор има ново развитие. Тази сутрин директорът изпрати писмена заповед до всички. От една седмица получаваме все фалшиви следи, Мич. Специалните отряди кръстосват цялата страна. Директорът заповяда да престанем да преследваме призраци. Отрядите ще стоят в базите и ще чакат твърди доказателства.

— Не мислиш ли, че два трупа, купчина пластичен експлозив и два набора от фалшиви документи със снимки на хора с черти на араби са солидно основание?

— Какво искаш да ми кажеш, Мич?

— Арт, знаеш как работим. Не мога да ти кажа какво знам, защото твоите хора ще ме изправят пред банда юристи и ще ме накарат да кажа под клетва откъде имам тази информация. — Рап поклати глава. — Това никога няма да стане.

— Ама, Мич…

— Няма „ама“. Не искам да ме замесваш. Извикай отряда, изпрати снимките до всички подразделения и обяви, че са заподозрени за двойно убийство. Нека твоите хора да се досетят за останалото.

— Искаш да кажеш, че това може да са двама от тримата терористи, които търсим, така ли?

— Нищо не искам да кажа, Арт. — Рап намигна. — Казвам само, че тия двамата приличат много на араби. Със сигурност не са мексиканци, както пише в документите. — Рап отново погледна миникомпютъра и добави: — Имам предчувствие, че може да са двама от терористите, и твоят вътрешен глас би трябвало да ти подсказва същото.