Винс Флин - В името на честта

— Това ли само ще ми кажеш? Че имаш предчувствие?

— Засега, да. Хайде, имам работа, Арт. Изпрати специалния отряд да видим какво ще намерят.

Рап се обърна и се огледа за Кенеди.

— Къде отиваш? — попита Харис.

Рап се престори, че не го е чул, и тръгна между гостите към началничката си. Беше заобиколена от твърде много хора, с които той не искаше да говори, затова застана така, че тя да го види. След няколко секунди Кенеди го забеляза.

Той посочи с пръст нагоре и размърда устни: „Сега“. После излезе и веднага набра номера на Маркъс Дюмон. Спря по средата на коридора. Компютърният специалист вдигна след четири позвънявания.

— К’во става?

— В сградата ли си? — попита Рап.

— Коя сграда?

— Старото централно управление.

— Да. В мазето. Работя по…

Рап го прекъсна:

— Зарежи го, каквото и да правиш, и моментално се домъкни в кабинета на Айрини.

— Да не съм загазил?

— Само ако закъснееш.

Рап затвори и прибра телефона в джоба си точно когато Кенеди излизаше от залата. Двама от телохранителите й я последваха.

— Какво има?

— Ще запазя най-интересното за кабинета ти.

Рап тръгна напред. Докато вървяха бързо по коридора, той й съобщи новината от Айова. Завиха няколко пъти, докато стигнаха до частния асансьор на Кенеди. Качиха се мълчаливо на седмия етаж. Когато вратата се отвори и двамата телохранители се дръпнаха встрани, Рап последва Кенеди в кабинета й.

— Повиках и Маркъс — каза той. — Всеки момент ще дойде.

Кенеди се облегна на ръба на бюрото си и кръстоса глезени. Беше облечена като за пред камера. Тъмносини пола и сако, черни чорапогащи и обувки на висок ток, бледокремава блуза.

— Още не разбирам защо си толкова притеснен.

— Вчера, когато отскочих да се видя с Катрин и Джордж…

— Да?

— Нали ти казах снощи, че ми дадоха доста добра информация.

По мрачното му изражение Кенеди се досети, че има проблем.

— И какво?

— Ами да кажем просто, че твоите приятели от Капитолия няма да одобрят методите им.

На Кенеди не й убягна споменаването на „нейните“ приятели.

— Не искаш да дадеш информацията на ФБР, така ли?

— Да. Обещах на Джордж много да внимавам. Да си остане между нас — почти сто процента съм сигурен, че сведенията са от информатора му в кубинското правителство.

Кенеди кимна и се замисли колко би внимавала тя, ако ставаше дума за някой от нейните източници на високи държавни постове.

— Разбирам.

— Казах ти, че са установили самоличността на двама от тримата терористи и имат следа към третия.

— Спомням си.

— Сега идва най-невероятната част. — Рап извади телефона си и отвори снимките на дисплея. — Арт ми ги изпрати. Затова те извиках тук. Това са фалшиви документи, намерени на мястото на двойно убийство в Айова. Един от тях… — Рап погледна дисплея — този отдясно… почти съм сигурен, че е мароканец на име Ахмед Абдулах. Според Катрин той е един от тримата, които търсим.

— Откъде знае?

— По неофициална информация… много неофициална информация, един от хората й е хванал брата на Ахмед и си е поговорил добре с него. Не знам всички подробности, но звучеше доста убедително.

— И?

— Познаваш Катрин. Не би ми сервирала такова нещо, ако не беше сигурна.

— Ами другата снимка?

— Не знам. Когато Маркъс дойде, ще го накарам да я изпрати на Джордж и Катрин. Не искам да я получат директно от някого от нас. По-добре да го представим като изтичане на информация.

Кенеди се замисли за момент, после отбеляза:

— Значи братът на Ахмед вероятно е бил измъчван.

Рап сви рамене, сякаш това се подразбираше.

— И ако дадеш информацията на федералните, те ще искат да им кажеш откъде я имаш.

— Точно така.

— И по някое време в недалечното бъдеще ще изпратят двайсетина агенти да разпитат брата на Ахмед и човека на Катрин.

— Да, а това не бива да го допускаме.

— Не, не бива — съгласи се Кенеди и се загледа през прозореца.

— От теб искам да измислиш правдоподобно обяснение защо смятаме, че това двойно убийство е свързано с атаките от миналата седмица, без да излагаме на опасност Джордж, Катрин и техните хора.

— Можем да попроменим тези снимки и да ги подхвърлим в архива.

— Идеята не е лоша, но Арт вече ги търси в архива и не намери съвпадения. Информацията трябва да дойде зад граница. — Рап погледна към вратата с надежда Дюмон вече да се появи. — Маркъс ще знае как да го направи, без да остави следи. Освен това съм му дал задача да разнищи една работа в Ню Йорк.