Винс Флин - В името на честта

— Жалко, че не ми се довери. След малко ще съм извън страната. Предполагам, че ти все още си някъде насред Америка и се каниш да убиеш поредната невинна жена. Лъва на „Ал Кайда“. — Хаким се изсмя. — По-скоро Агнето на „Ал Кайда“. Жалко, че нямаш куража да се изправиш в равен двубой срещу истинските мъже.

Хаким затвори и за всеки случай извади батерията. Представи си как ще реагира сприхавият Карим, след като чуе съобщението, и се ухили самодоволно. Искрено се надяваше идиотът да срещне смъртта сред дъжд от куршуми. Надяваше се да прочете новината за това, докато се излежава на плажа. Скоро щеше да забрави лудостта на „Ал Кайда“ и да започне нов живот.

Рап носеше черна риза с къси ръкави и две вертикални кремави ивици, ленени панталони и черни обувки. Беше гладко избръснат, а очите му бяха скрити зад чифт черни авиаторски очила. Видя ги седнали в едно кафене на открито, докато се разхождаше по улицата и разсеяно зяпаше витрините на магазините. Хората на Сидоров го познаваха и го очакваха, но и генералът беше довел двама души. Рап нямаше представа дали са въоръжени. Имаше голяма вероятност да са пренесли пистолети с дипломатическия си багаж, както беше направил той. Трябваше да избягват престрелките. Ако все пак кубинците прибегнеха към сила, Коулман, Рийвърс и Уикър бяха отсреща в един микробус, а Бътлър и хората му чакаха в другия край на улицата в едно кафене.

Рап вървеше сравнително спокойно и внимателно оглеждаше обстановката. На четирите ъгъла имаше банки, а между тях — множество бижутерийни магазини, кафенета, галерии и бутици на известни френски и италиански модни къщи. Не се виждаше и едно разместено паве или изхвърлено боклуче. Рап беше ходил по такива улици в десетки градове по света. Свръхбогаташите, които не искаха да плащат данъци, се събираха на тълпи в градове със стриктна банкова политика като Насау. Сред тях се намъкваха по-малък брой хора, печелещи парите си от незаконна търговия с оръжие, наркотици и друга престъпна дейност. Рап бе посветил голяма част от кариерата си в преследване на такива съвременни пирати и следите им често водеха до тези малки островни държави.

Той спря до уличното кафене и се престори, че разглежда златните часовници на витрината на близкия бижутериен магазин. В отражението огледа петимата телохранители — трима на Сидоров и двама на генерала. Беше достатъчно близо, за да подуши дима от пурата на кубинеца, и долавяше реплики от разговора, който двамата с руснака водеха на английски. Небрежно прескочи въжето, разделящо масите на кафенето от останалата част на тротоара. Застана с дясното си рамо към сградата и с лице към телохранителите. Ако някой от тях посегнеше към оръжието си, щеше да вдигне ръце и Коулман и британците да дотичат. След като се справи с бодигардовете, щеше да има достатъчно време за Рамирес.

Никой от мъжагите не реагира, докато Рап не се доближи до масата. Сидоров и Рамирес седяха един срещу друг. Имаше още два стола и Рап застана зад онзи, който беше поставен с облегалката към сградата.

— Пьотър — възкликна приятелски, — каква изненада!

Сидоров стана и му подаде ръка.

— Мич, радвам се да те видя. Заповядай, седни при нас. Искам да те запозная с генерал Рамирес.

Генералът остана седнал. Огледа Рап през огледалните си очила. След кратко неловко мълчание подаде ръката си. Рап я стисна силно.

— Господин генерал, с нетърпение чаках този момент.

Кубинецът продължи да го гледа безизразно.

— Съжалявам, не ви познавам.

Рап се настани на стола.

— Няма откъде да ме познавате. Благодаря на Пьотър, че уреди тази среща.

— Какво означава това? — Генералът свали очилата си и погледна неодобрително руснака. — Не обичам изненадите.

— Тогава тази изобщо няма да ви хареса — побърза да каже Рап, за да не му даде възможност да реагира. — Както може би сте се досетили, аз съм американец, но има и нещо, което ще ви бъде още по-интересно… работя в Отдела за борба срещу тероризма към ЦРУ и работата ми накратко е да убивам терористи и продажниците, които им помагат.

Дори да се бе впечатлил, Рамирес не го показа.

Рап продължи:

— Предполагам, че знаете за терористичните атаки във Вашингтон миналата седмица. Много американци загинаха и президентът не е никак доволен от това. Той ми даде картбланш да убия всеки, който има нещо общо с нападенията.

Рамирес запази спокойствие.

— Хубаво. Но какво ме засяга това?