Винс Флин - В името на честта

Телефонът на Бътлър иззвъня. Той погледна дисплея и вдигна.

— Ало. — Замълча за няколко секунди и в очите му пролича тревога. — Имаме ли хора на мястото? — Отново се заслуша и закима енергично. — Добре. След малко идвам. — Затвори и погледна Рап. — Преди малко Нелсън е говорил с началника си в банката.

— И какво?

— Един от най-важните му клиенти е поискал да отвори сейфа си този следобед.

— Това нормално ли е за събота?

Бътлър сви рамене.

— Банките правят изключения за най-добрите си клиенти.

— Къде е Нелсън сега?

— Излиза от апартамента си. Предполагаме, че отива към банката.

Рап погледна мълчаливо Бътлър, после, без да обелят дума, двамата станаха. Дюмон ги погледна:

— Къде тръгнахте бе? Сандвичите току-що дойдоха.

— Вземи ги. Ще ядеш в колата — отговори Рап.

Мачът беше голяма емоция. „Маклейн“ водеше с 14:1 срещу вечния си съперник „Саксонците“ от Ленгли. Звездата тази година беше Рори Неш. Тринайсетгодишното момче бе отбелязало осем от точките на отбора си. Неш внимателно наблюдаваше как синът му разбива защитата на „Саксонците“. В друг мач Рори щеше да е сред резервите, но сега треньорът на „Маклейн“ искаше реванш за миналогодишното поражение. Отборът от Ленгли имаше един добър защитник и Неш го наблюдаваше през целия мач. Беше напомнил на сина си да го следи внимателно. Хлапакът бе с една глава по-висок от другите на терена и се знаеше, че изкарва от строя поне по един противников играч всеки мач. Сега Рори тичаше в лявата част на игрището с топката. Провря се между двама защитници и изглеждаше като че ли якото хлапе от Ленгли най-после ще го сграбчи. В последната секунда обаче Рори спря рязко, приклекна и майсторски отскочи встрани. Едрото момче профуча покрай него с гневен вик, неспособно да извърши такава бърза маневра. Рори се приближаваше отляво към голлинията. Замахна, сякаш хвърляше топката, и изпрати вратаря към другия край. Отново се затича напред. Краката му затанцуваха по головата линия. Отново замахна, този път ниско, и накара вратаря да се хвърли на земята, после замахна над главата си със стика и изпрати топката в другия край на полето, където един от съотборниците му я хвана и хвърли в откритата мрежа.

— Якооо! — провикна се Джак.

— Да — съгласи се Неш с известно облекчение. — Брат ти дори не би трябвало да е там в момента.

Погледна настрани, търсейки жена си. Тя стоеше на двайсетина метра от него и говореше с две други майки. Усмихна се на съпруга си и го посочи. Другите две жени се обърнаха и му помахаха. Усмихнаха се, закимаха на Маги и нещо си зашушукаха. Неш се изчерви. Не беше свикнал с такова внимание. Откакто бе дошъл на игрището, хората постоянно го сочеха и си говореха нещо.

— Татко — каза Джак, като го погледна. — Ти си известен.

Този коментар подейства на Неш като плесница. Изпита гняв, но си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Джак не беше виновен. Той беше само на десет.

— Не, Джак, не съм известен.

— Е… може да се каже, че си. Снимката ти беше на първата страница на вестника тази сутрин, а снощи те показваха по телевизията.

— Това, че снимката ми е във вестника, не означава, че съм известен.

— Приятелят ми Скот не мисли така.

— Не искам да говоря за това, Джак. Не съм известен, и толкоз!

Маги се приближи точно навреме. Прегърна силно съпруга си през кръста.

— Всички говорят за тебе — отбеляза.

— О… не!

— Защо не се успокоиш и не се забавляваш?

— Защото това не съм аз. Не съм се променил. Аз съм същият човек, който идва на тези мачове от не знам колко години. Единственото, което се е променило, е всеобщото мнение за мен.

— Това мнение се основава на истината. Тези хора знаят къде работиш и какво правиш и трябва да ти кажа — добави Маги, като понижи глас, — че някои от онези дами, като Стейси и Клаудия например, се възбуждат от това. Струва им се много секси, че съм омъжена за шпионин.

— Чух те — каза Джак, без да отмества поглед от игрището. — Отврат!

Маги го хвана и го притисна до себе си заедно с Неш. След секунда реферът обяви край на мача. Двата отбора се строиха, за да си стиснат ръцете, и Неш заоглежда паркинга за дъщеря си.

— Къде е Шанън?

— Не знам. — Маги се огледа. — А, ето я… с Чарли на люлките.

Неш погледна девойката — буташе зеленото столче, на което бе седнало бебето. Изведнъж го обхвана безпокойство.

— Дали да й дам да кара до вкъщи?

— Разбира се.