Вал Макдърмид: Мястото на екзекуцията

В дъното на моравата се очертаваше хаотична редица от островърхи покриви, надвиснали над множество прозорци. Джордж предположи, че това е имението Скардейл. Не беше наясно какво е очаквал да види, но във всеки случай не и тази селска къща, която не можеше да бъде наречена „имение“, струпвана в продължение на няколкостотин години от хора, които са мислели по-скоро за нуждите си, отколкото за добрия вкус. Преди да успее да каже каквото и да било, входната врата на къщата се отвори и в двора пред нея падна жълтеникав правоъгълник светлина. На светлината се очерта женска фигура.

Докато колата намаляваше ход и спираше, жената пристъпи импулсивно няколко крачки напред. После до нея се появи някакъв мъж, който сложи ръка на рамото й. Двамата изчакаха полицаите да се приближат. Джордж изостана умишлено малко назад, за да може Боб Лукас да подхване разговора. Предпочиташе да се възползва от краткото време, докато Лукас се занимаваше с представянето и да подреди първите си впечатления от майката и бащата на Алисън Картър.

Рут Хокин изглеждаше поне с десет години по-възрастна от неговата Ан, значи в края на трийсетте. Беше висока около метър и шейсет, с яката фигура на жена, привикнала на тежък физически труд. Кестенявата й коса беше прибрана на конска опашка, което подчертаваше изпитото й лице с хлътнали сиво-сини очи, подпухнали от скорошен плач. Кожата на лицето й беше обветрена, но по напуканите устни, личаха следи от червило. Беше облякла блуза и жилетка, очевидно плетени на ръка, от синкавочерна вълна, и плисирана сива пола от туид. Беше обута с рипсени чорапи от вълна, и като разумна жена носеше високи до глезените боти с цип отпред. Беше му трудно да свърже жената пред себе си с описанието на Питър Грънди, според когото „ловяла окото“. Ако я беше видял на автобусната спирка, Джордж никога не би се обърнал подир нея, освен заради очевидно измъчения й вид, който си личеше и по стойката на напрегнатото й тяло и ръцете, кръстосани пред гърдите, сякаш да се защити от нещо. Той предположи, че мъката бе изцедила от нея всякакви следи от привлекателност.

Мъжът, застанал зад нея, правеше впечатление на много по-спокоен. Беше поставил едната си ръка на рамото на жена си, а другата беше пъхнал небрежно в джоба на тъмнокафява жилетка с велурена предница. Носеше сив вълнен панталон, чиито маншети падаха върху изтрити от носене кожени пантофи. Джордж отбеляза на ум, че Филип Хокин надали е обикалял заедно с жена си из селото.

Колкото невзрачна беше жена му, толкова привлекателен беше Хокин. Към метър и осемдесет висок, той имаше права, тъмна коса, сресана назад и леко загладена с брилянтин, която растеше на триъгълник от челото. Джордж оприличи формата на лицето му на щит — то се стесняваше от широкото, ъгловато чело към заострената брадичка. Правите вежди над тъмнокафявите му очи също напомняха на хералдически знаци; финият нос сякаш сочеше надолу към устата, която създаваше впечатление, че всеки момент ще се усмихне.

Джордж подреди всички тези отлики като в каталог и ги складира в паметта си. Междувременно Боб Лукас продължаваше да говори.

— Та ако можем да влезем, да ни дадете някои подробности, за да ни стане по-ясно какво точно се е случило.

Той помълча в очакване.

Хокин проговори за първи път. Гласът му недвусмислено свидетелстваше, че е чужденец в хълмистите земи на Дербишър.

— Разбира се, разбира се. Заповядайте, господа полицаи. Убеден съм, че тя ще си дойде жива и здрава, но няма нищо лошо в това да се спази процедурата, нали? — Той плъзна ръката си по гърба на Рут към кръста й, насочвайки я обратно към къщата. Тя създаваше впечатление на зашеметена, определено неспособна да поеме каквато и да било инициатива. — Съжалявам, че ви се наложи да излизате в такава нощ — добави учтиво Хокин, докато прекосяваше помещението.

Джордж влезе след Лукас и Грънди в голяма селска кухня. Подът беше настлан с каменни плочи, стените бяха от неодялан камък, боядисан с пласт бяла боя, потъмняла неравномерно — в зависимост от близостта до печките — една старомодна, с дърва, и още една, електрическа. Покрай стените бяха подредени голям бюфет и етажерки с различна височина, боядисани в зелено като болнични мебели, под прозорците, които гледаха към края на долината, имаше два дълбоки каменни умивалника. Потъмнели греди кръстосваха тавана, а от тях висяха всевъзможни тигани и други кухненски прибори. Миришеше на дим, готвено зеле и животинска мазнина.