Вал Макдърмид: Мястото на екзекуцията

Грънди отново сви рамене.

— Не съм чувал нищо подобно — отвърна той.

Джордж разбра веднага, че няма да научи нищо повече. Явно щеше да се наложи първо да спечели доверието на Грънди, преди местният полицай да сподели с него трудно придобитите познания за отношенията между хората тук. Но Джордж не се съмняваше нито за миг, че той знае немалко неща.

— Хайде тогава да тръгваме за Скардейл и да видим какво става — каза той.

Лукас подкара колата през селото.

Стигнаха до знак „Преминаването забранено“ и Лукас зави встрани.

— Подходящ знак — отбеляза сухо Джордж.

— Всеки, на когото му се налага да отиде до Скардейл, така или иначе знае пътя — каза Боб Лукас и се съсредоточи в усилията си да шофира по изровения път, който като че ли постоянно ги връщаше назад с поредица остри завои и стръмни изкачвания и слизания. Светлинните конуси на фаровете едва успяваха да разкъсат мрака по пътя, възпирани от високите странични насипи и неравните каменни стени без спойка на плочите, които се очертаваха в привидно невъзможни ъгли спрямо хоризонта.

— Още докато бяхме в участъка, ти каза, че случаят не ти харесва — поде Джордж. — Защо мислиш така?

— Защото тази Алисън изглежда разумно момиче. Знам доста за нея, бяха съученички с моята племенница в началното училище. После продължиха и в прогимназията. Докато ви чаках, отскочих да поговоря с Маргарет. Тя каза, че днес Алисън се държала както обикновено. Двете се качили заедно на автобуса, както винаги. Алисън споменала, че има намерение да прескочи някой следобед до Бъкстън, за да купи коледни подаръци. Освен това нашата Маргарет твърди, че Алисън никога не би избягала. Казва, че е от хората, които се изправят лице в лице с неприятностите. Затова ми се струва, че каквото и да е станало с нея, не е било по нейно желание, станало е против волята й.

Джордж имаше чувството, че думите на Лукас паднаха тежко като камъни върху стомаха му. Сякаш в съответствие с мрачния им с мисъл, каменните стени от двете страни на пътя отстъпиха място на високи варовикови скали. Пътят се заизвива през тясното дефиле, изцяло зависим от релефа на местността.

— Господи — каза Джордж. — Същински каньон от някой уестърн. Би трябвало да носим широкополи каубойски шапки и да яздим мулета, а не да се движим с кола.

— Селото е зад следващия завой, струва ми се — промърмори Лукас, повече на себе си, отколкото на Джордж.

Сержантът намали скоростта, така че колата почти пълзеше под надвисналите скали. Скоро след това пред тях изникна висока затворена порта, която преграждаше пътя. Джордж рязко си пое дъх. Ако беше тръгнал насам без придружител и не знаеше за това препятствие, със сигурност щеше да се забие в портата. Лукас изскочи навън и се отправи към портата, а Джордж забеляза множество драскотини във всевъзможни цветове по скалите от двете страни на портата.

— Не може да се каже, че посрещат пришълците с отворени обятия, а?

Лукас се усмихна мрачно.

— Не са длъжни да го правят. Това зад портата вече се води частен път. Асфалтираха го едва преди десет години. Преди това пътят към Скардейл беше проходим само за трактори и джипове.

Той подкара колата по тясната пътека. Стотина метра след портата варовиковите скали внезапно се отдръпнаха от двете страни, разкривайки далечния хоризонт. Докато се движеха под обсипаното със звезди небе, Джордж изпита чувството, че са излезли от тунела за играчите на широк открит стадион, с диаметър поне една миля, заобиколен от стръмни склонове, описващи почти правилен кръг, на мястото на трибуните. Но това долу определено не беше игрище. На призрачната лунна светлина Джордж видя ниви с остра трева, които се издигаха в лек наклон встрани от пътя, пресичащ напряко долината. Овце се бяха прислонили край каменните огради на нивите, а дъхът им се вдигаше на малки облачета в студения, въздух. Погледнати отблизо, по-тъмните петна се оказаха малки горички. Джордж си каза, че никога не е виждал нещо подобно. Това беше един цял скрит свят, тайнствен и усамотен.

Сега вече виждаше светлините на селото — по-слаби от лунните лъчи, но достатъчни, за да очертаят неравните силуети на група постройки, скупчени край бледите варовикови скатове в дъното на долината.

— Това е Скардейл — отбеляза напълно ненужно Лукас.

Скупчените каменни форми постепенно се очертаха като отделни къщи, построени около малка, проскубана морава. В центъра на моравата се издигаше един-единствен наклонен менхир 4 4 Мегалитен монумент — голям изправен, необработен камък, поставен поединично или във формации по време на неолита и ранната бронзова епоха — Бел.прев. , а малко по встрани се открояваше яркочервена телефонна кабина — единственото цветно петно в осветения от луната Скардейл. Къщите бяха около дузина, съвсем различни на вид, построени само на няколко метра една от друга. През пердетата на повечето прозорци се процеждаше светлина. Джордж забеляза на няколко пъти ръце, които отваряха пролуки в пердетата, през които да може да се надникне, но умишлено не погледна встрани.