Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Трябва да е Питър Грънди — каза Лукас. — Би могъл да ни чака у тях.

— Може да е от нетърпение да разбере какво се е случило. В края на краищата, това е негов участък.

Лукас изсумтя.

— По-вероятно е да не иска да слуша жена си, като му опява, че пак излиза след работа.

Сержантът удари малко по-рязко спирачки и колата спря със скърцане до тротоара. Полицай Грънди се наведе, за да види кой седи на мястото до шофьора, после седна на задната седалка.

— Здрасти, сержант — каза той и добави почтително: — Сър — кимвайки на Джордж. — Тази работа никак не ми харесва.

Сряда, 11 декември 1963 г., 20 часът и 26 минути

Боб Лукас понечи да подкара отново колата, но Джордж Бенет вдигна пръст.

— Скардейл е само на две мили от тук, нали? — Лукас кимна. — Преди да тръгнем, искам да разбера, колкото е възможно по-ясно, с какво се заемаме. Можем ли да отделим няколко минути на полицай Грънди, за да ни даде някои подробности?

— Минута-две няма да променят нищо — каза Лукас и върна скоростния лост в изходна позиция.

Бенет се поизвърна на седалката, така че да вижда поне отчасти смътните очертания на лицето на местния полицай.

— И така, Грънди, вие не вярвате, че ще намерим Алисън Хокин седнала край огъня в къщи, докато майка й, й чете конско?

— Името й е Картър, сър. Алисън Картър. Тя не е дъщеря на скуайъра 3 3 Член на английската поземлена аристокрация, с ранг, по-нисък от рицар; провинциален земевладелец — Бел.прев. . — Грънди говореше с лекото нетърпение на човек, който предвижда, че цяла вечер ще трябва да дава обяснения.

— Благодаря — каза кротко Джордж. — Помогнахте ми да не се изложа поне с това. Ще съм ви благодарен, ако ми опишете накратко семейството, само колкото да имам представа с кого си имаме работа.

Той протегна своя пакет с цигари към Грънди, надявайки се, че онзи няма да го обвини в снизхождение. Грънди хвърли бърз поглед към Боб Лукас, който кимна, и полицаят си извади цигара и затърси запалка из джобовете си.

— Описах на инспектор Бенет положението в Скардейл — каза Лукас, докато Грънди си палеше цигарата. — Обясних му, че земята и селото са собственост на скуайъра.

— Тъй — поде Грънди, обвит в облак дим. — Ами допреди година, година и нещо, Скардейл беше собственост на чичото на Хокин, стария господин Касълтън. В господарската къща на Скардейл са завели Касълтъновци, откак съществуват енорийските архиви. Тъй или иначе, единственият син на стария Уилям Касълтън загина във войната. Летеше на изтребител, но една вечер над Германия явно не е имал късмет и последното, което чухме за него, беше че е изчезнал по време на акция. Когато се е родил, майка му и баща му били вече доста възрастни, затова и нямаха други деца. Когато старият Касълтън умря, Скардейл премина в ръцете на сина на сестра му, въпросният Филип Хокин. За последен път хората от селото го бяха виждали, когато още носел къси панталонки.

— Какво знаем за него? — попита Лукас.

— Майка му, сестрата на скуайъра, израсна тук, ама сбърка, като налетя на Стан Хокин. Когато се запознали, бил летец в Кралските ВВС, ама не за дълго. Винаги е твърдял, че опрал пешкира вместо някакъв старши офицер, но накратко казано, бил заловен да разпродава военно имущество. Все пак, старият скуайър се зае да му помогне, като го изхвърлиха от войската, и го уреди да продава коли при някакъв свой приятел, някъде на юг. Доколкото е известно, не е бил спипван повторно в злоупотреби, но все пак, вълкът нрава си не мени — затова и семейството по едно време спря да идва тук на гости.

— Ами синът, Филип Хокин? — Джордж се опитваше да ускори хода на повествованието.

Едрият Грънди сви рамене и колата се позаклати.

— Хубав мъж, не отричам. Много го бива да омайва жените и те си падат по него. С мен винаги се е държал свястно, ама все пак не бих му поверил дори да ми подържи кучето, докато пикая.

— Оженил се е за майката на Алисън Картър, така ли?

— Тъкмо това щях да разкажа — заяви Грънди бавно и достолепно. — Когато Хокин дойде някъде от юг, за да встъпи във владение на наследството си, Рут Картър беше вдовица почти от шест години. Вярно, тя лови окото, но не всеки мъж би я приел с чуждо дете. Но той, поне доколкото съм чувал, никога не е създавал проблеми за детето. Започна да ухажва упорито Рут, а и тя като че ли не се съпротивляваше много. Набързо живна, няма спор. Ожениха се само три месеца след пристигането на Хокин. Хубава двойка бяха.

— Скоростно ухажване, а? — попита Джордж. — Хората сигурно са се подразнили — макар че всички в Скардейл са толкова близки помежду си.