Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Дори когато беше по-млад, Джордж се притесняваше да общува с млади момичета — естествен резултат от това, че имаше три години по-голяма сестра, чиито приятелки гледаха със снизхождение на недораслия хлапак. За тях Джордж беше нещо като играчка, удобен обект, върху който упражняваха чувството си за хумор и чаровете, които възнамеряваха по-късно да насочат към по-възрастни мишени. Той нерядко се чувстваше като човешки еквивалент на детско колело с балансьори. Единствената полза, която извлече от цялата работа беше способността му да отгатва кога едно момиче на тези години лъже — нещо, с което повечето мъже не можеха да се похвалят.

Но дори тази негова увереност избледня пред невъзмутимостта на Джанет Картър. Братовчедка й беше изчезнала, събитие, което вероятно щеше да има какви ли не тревожни последици, но Джанет беше толкова спокойна, сякаш Алисън бе отскочила до града на пазар. Майката на Джанет, Морийн, далеч не владееше толкова добре чувствата си. Когато говореше за племенницата си, гласът и трепереше, а когато изведе трите по-малки деца от кухнята, за да остави Джанет насаме с Джордж, очите й бяха насълзени. Баща й, отдавна беше излязъл, за да помогне с каквото може на полицейските групи, които издирваха детето на покойния му брат.

— Ти сигурно познаваш Алисън по-добре от всеки друг — каза накрая Джордж, напомняйки си да говори за момичето в сегашно време, макар че то му се струваше все по-неподходящо.

Джанет кимна.

— С нея сме като сестри. Тя е с осем месеца и две седмици по-голяма от мен, затова е в по-горен клас. Точно като истински сестри.

— Сигурно сте израснали заедно тук, в Скардейл?

Джанет кимна. Нов полумесец от филията изчезна между зъбите и.

— Тримата заедно — аз, Алисън и Дерек.

— Значи сте не само братовчедки, но и най-добри приятелки?

— В училище не съм й най-добрата приятелка, защото сме в различни класове, но тук, у дома, сме най-близки.

— С какво се занимавате, когато не сте на училище?

Устата на Джанет се посви, докато размисляше.

— Нищо особено. Понякога големият ни братовчед, Чарли, ни води вечер в Бъкстън да караме кънки. Понякога обикаляме магазините в Бъкстън или Лийк, но най-често си седим тук. Водим кучетата на разходка. Понякога помагаме във фермите, когато не достигат работници. За рождения си ден Али получи грамофон и оттогава аз, тя и Дерек най-често слушаме музика в стаята й.

Джордж отпи от чая, който Морийн Картър му беше наляла, и установи с учудване, че някой е в състояние да прави по-силен чай от този в стола на участъка.

— Някой да й се е натрапвал? — попита той. — Някакви проблеми — в училище или у дома?

Джанет вдигна глава и го загледа, смръщила вежди.

— Не е възможно да е избягала — заяви тя ожесточено. — Някой трябва да я е отвлякъл. Али никога не би избягала. А и защо? Нямаше от какво да бяга.

Може и така да е, помисли си Джордж, малко стреснат от категоричния й тон. Но може да е имала някого, при когото да избяга.

— Тя има ли си приятел?

Джанет изсумтя.

— Всъщност, не. Няколко пъти беше на кино с едно момче от Бъкстън, Алан Миликен. Но това не бяха истински срещи. С тях бяха още пет-шест момчета и момичета. Каза ми, че той се опитал да я целуне, но на нея такива не й минават. Каза, че ако си въобразявал, че може да прави, каквото си иска, само защото й е платил билета за кино, много се лъже. — Джанет го изгледа предизвикателно, оживена от избухването си.

— Значи не си е харесала никого? Може би някой по-голям от вас?

Джанет поклати глава.

— И двете си падаме по Денис Танър от „Коронейшън Стрийт“, харесваме много и Пол Маккартни. Ама това са само мечти. Тя не си е харесала някой истински. Винаги казва, че момчетата са скучни. Умират да говорят за футбол и космически ракети, и за това каква кола ще си купят, когато вземат книжка.

— Ами Дерек?

Джанет го изгледа озадачено.

— Дерек… си е просто Дерек. При това има пъпки. Не е възможно да харесваш тъкмо Дерек.

— Тогава може би Чарли? Големият ви братовчед? Доколкото разбрах, двамата прекарвате много време заедно при баба ви.

Джанет отново поклати глава. Пръстът й се плъзна несъзнателно към една пъпчица край ъгълчето на устата й.

— Али ходи там, само за да слуша историите на мама Ломас. А пък Чарли си живее при нея. Това е. Изобщо не разбирам защо ме разпитвате кого харесва Алисън. По-добре ще е да търсите човека, който я е отвлякъл. Сигурно си мислят, че чичо Фил има торби с пари, защото живее в голяма къща и притежава селските земи. Хващам се на бас, че са се сетили за това от отвличането на детето на Синатра миналата седмица. Нали по телевизията и във вестниците все за това ставаше дума. Ние не ловим сигнал, затова имаме само радио, но дори тук научихме за отвличането. Нищо чудно на някой да му е хрумнало да направи същото. Сигурно ще поискат за Али огромен откуп — езикът й се плъзна по изцапаните с масло устни.