Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Ободрени от чая и цигарите, тримата мъже се заеха да съставят план на действие.

— Ще имаме нужда от колкото е възможно повече униформени полицаи — заяви Джордж. — Трябва да обърнем наопаки околностите на Скардейл и ако не открием нищо тук, ще трябва да разширим търсенето по течението на река Скарластън. Отбелязвам си да се свържа с местните армейски поделения, за да разбера не могат ли да отделят хора, за да ни подпомогнат.

— Ако ще търсим в по-широк периметър, може да се обърнем за помощ и към ловното дружество „Хай Пийк“ — каза Лукас, надвесен над чашата с чай, за да се поеме колкото е възможно повече от топлината й. — Кучетата им са научени да тичат по следа, а и ездачите познават района.

Грънди кимна.

— Ще се заема с това. Сър, мога ли да добавя нещо? — Джордж кимна. — Вчера беше коледният панаир в Лийк — има и пазар на добитък, свине и крави. Собствениците на наградените екземпляри вземат добри пари. Така че по пътищата в областта движението е било доста по-натоварено от обикновено. Много хора отиват в Лийк, независимо от това дали участват в конкурса за селскостопански животни или не. Повечето се възползват от случая да си напазаруват за Коледа. Може някои да са се връщали у дома точно по времето, когато е изчезнала Алисън. Ако момичето е тръгнало по никое от шосетата, шансовете някой да я е забелязал са по-добри от обичайните.

— Добра идея. — Джордж си взе бележка. — Добре ще е да питате фермерите за това, когато обикаляте наоколо. Аз самият ще повдигна въпроса на пресконференцията.

— Пресконференция ли? — попита Лукас подозрително. До тук беше принуден да одобри действията на професора против волята си, но сега му се стори, че Джордж Бенет смята да използва случая с Алисън Картър, за да си прави реклама. Сержантът не можеше да одобри такъв ход.

Джордж кимна.

— Свързах се с управлението и ги помолих да организират пресконференция за утре, десет часа сутринта. Имаме нужда от всякаква помощ. Медиите стигат до хората по-бързо от нас. Може да минат седмици, докато обходим всички, които са били вчера на коледния панаир в Лийк, а и тогава може да пропуснем някого. Но ако случаят има покритие в медиите, почти всички ще разберат в рамките на няколко дни, че е изчезнало дете. За щастие „Хай Пийк Кърънт“ излиза утре, така че до следобедния чай новината вече ще е общо достояние. За случаи като този публичността е жизненоважна.

— Ама май не свърши много работа на колегите в Манчестър и Аштън — обади се скептично Лукас. — Освен дето един куп полицаи си губиха времето да проследяват фалшиви улики.

— Ако момичето е избягало, така ще й бъде по-трудно да продължи да се крие. Ако е отведено някъде, публичността увеличава възможностите да открием очевидец — каза твърдо Джордж. — Говорих с главен инспектор Мартин и той е съгласен. Дори ще дойде тук за пресконференцията. Освен това потвърди, че засега аз поемам изцяло ръководството на операцията — допълни той, малко смутен, за да не излезе, че се самоизтъква.

— Така е редно — отбеляза Лукас. — Нали вие се заехте със случая от самото начало. — Той отблъсна стола си от масата, изправи се и загаси цигарата си. — А сега да тръгваме ли за Бъкстън? Не виждам какво повече можем да направим тук. Дневната смяна ще започне търсенето, когато пристигнат в шест часа.

В себе си Джордж беше съгласен с него. Но не му се искаше да си тръгва. От друга страна, не беше редно да злоупотребява с властта си, принуждавайки всички да висят тук безсмислено. Той последва с известно нежелание Лукас и Грънди към колата. По обратния път към Лонгнор, където оставиха Грънди, почти не разговаряха, а през останалите седем мили до Бъкстън в колата се възцари вече пълно мълчание. Двамата мъже бяха капнали от умора, потънали в собствените си мисли.

Когато влязоха отново в централата в Бъкстън, Джордж остави сержанта да напише на машина списък с нареждания за дневната смяна и за извънредно призованите полицейски служители от други части на страната. Седна зад волана на колата, потръпвайки от студения въздух, нахлул откъм арматурното табло, когато запали мотора. След десет минути вече паркираше пред къщата, която според полицията в Дербишър отговаряше на женен полицейски служител с ранг като неговия. Беше къща близнак, облицована с каменни плочи, с три спални и обширна градина, благодарение на това, че попадаше в широк завой на пътя. От прозорците на кухнята и на задната спалня имаше изглед към гората Грийн Лоу, която се простираше по насрещния хребет чак до Акс Едж и началото на дълги мили мрачна, мочурлива земя — там, където Дербишър преминава в Стафордшър и Чешър.