Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Няма смисъл да изпотъпчем всичко в тъмното — каза той. — Струва ми се най-разумно да оставим двама души да пазят и щом се съмне, да започнем претърсване на гората сантиметър по сантиметър.

Двамата го изгледаха, като че беше полудял.

— Моите уважения, сър, ама ако искате да не пускате жителите на селото в гората, няма смисъл да оставяте двама души да пукнат от студ през нощта — каза уморено Лукас. — Местните познават околността много по-добре от нашите хора. Ако искат да влязат в гората, така и ще сторят, и то без изобщо да разберем. Пък и доколкото разбирам, всичко живо тук иска да участва в търсенето. Ако им обясним за какво става дума, през ум няма да им мине да заличат някакви съществуващи улики.

Джордж осъзна, че Лукас е прав.

— Ами ако има външни хора?

Лукас сви рамене.

— Достатъчно е да поставим пост на входа на долината. Не мога да си представя кой ще тръгне пеш насам от съседната долина. Пътят по брега на Скарластън е несигурен и в хубаво време, да не говорим пък за студена зимна нощ.

— Разчитам на преценката ви, сержант — каза Джордж. — Предполагам, че хората ви са претърсил и къщите и стопанските постройки?

— Да. От момичето няма и следа — отвърна Лукас, опитвайки се да придаде на естествено жизнерадостната си физиономия колкото може по-мрачен израз. — Онази сграда зад имението е фотолабораторията на Хокин. Няма никакво място, където тя би могла да се скрие.

Преди Джордж да успее да отговори, фигурите на Клъф и Краг изплуваха от сенките на селската морава. Двамата изглеждаха също тъй премръзнали, както и той самият. Бяха вдигнали яките на дебелите си зимни палта, за да се предпазят от режещия вятър, който виеше из долината. Краг прелистваше бележника си.

— Нещо ново? — попита Джордж.

— Нищо за отбелязване — оплака се Клъф, предлагайки цигарите си на всички. Само Краг си взе една. — Говорихме с всички, включително и братовчедите й, с които се е върнала от училище. Кати Ломас ги докарала от спирката на автобуса, както обикновено. За последен път видяла Алисън, когато момичето влизало в кухнята на имението. Значи майката казва истината — че момичето си е дошло живо и здраво. Мисис Ломас влязла вкъщи със сина си повече не видяла Алисън. Никой не я е виждат от мига, когато се прибрала след училище. Като че ли се е изпарила.

Четвъртък, 12 декември 1963 г., 1 часът и 14 минути

Джордж огледа примирено залата на църковното настоятелство. На бледата светлина помещението изглеждаше мърляво и претъпкано. Боядисаните в бледозелено стени му придаваха вид на някакво учреждение. Но им беше необходимо помещение, в което да настанят екипа криминалисти, както и униформените полицаи, а в Скардейл и околностите нямаше кой знае какъв избор.

Притесненият Питър Грънди можа да се сети единствено за общинската зала в Лонгнор и за тази потискаща пристройка към методисткия параклис, който се намираше на главното шосе, тъкмо преди отклонението за Скардейл. Тя имаше предимството да бъде по-близо до Скардейл, а освен това в нея имаше и телефон, в стаичката, която според табелата на вратата, беше ризницата на параклиса.

— Добре, че методистите нямат кой знае какви ритуални облекла — каза Джордж, застанал на прага, докато оглеждаше помещението, прилично по-скоро на широк дрешник. — Грънди, отбележи си, че ще ни трябва и полеви телефон.

Грънди прибави още една точка към списъка, в който вече фигурираха пишещи машини, формуляри за вземане на показания, карти във всевъзможни мащаби, картотечни кутии и картончета, списъци на жителите в околността и телефонни указатели. Поне масите и столовете не бяха проблем — в залата имаше достатъчно. Джордж се обърна към Лукас.

— Трябва да си съставим план за действие — обяви той решително. — Да вземем столове и да видим какво ще измислим.

Подредиха столове около една маса, точно под окачената на една от таванските греди електрическа печка. Топлината й едва-едва смекчаваше ледената влага на нощния въздух, но хората бяха доволни и на това. Грънди изчезна в миниатюрната кухничка и се върна с три чаши и чинийка.

— За пепелник — поясни той, плъзгайки чинийката по масата към Джордж. Измъкна изпод палтото си термос и го тръсна на масата.

— Това пък откъде се взе? — попита Лукас.

— Бетси Краудър от Медоу Котидж — отвърна Грънди. — Тя е братовчедка на жената по майчина линия. — После отвори термоса, а Джордж се взря алчно във виещата се нагоре пара.