Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

На горната площадка спря. Вратата на спалнята им беше открехната и той не можа да устои на желанието да погледне Ан. Побутна леко вратата, за да се отвори още малко. Лицето й беше като бледа сянка на белия фон на възглавницата. Спеше на една страна, ръката й, свита в юмрук, беше отпусната пред нея на възглавницата. Господи, колко хубава беше! Възбуждаше се дори само докато я гледаше как спи. Искаше му се да хвърли дрехите и да се плъзне в леглото до нея, да почувства топлината на тялото й. Но тази нощ не би успял да избяга от спомена за измъчените очи на Рут Хокин.

Въздъхна тихо и се обърна. Половин час по-късно беше отново в заличката на методисткия параклис и се взираше в снимката на Алисън Картър. Беше забол четири от снимките, които й беше направил Хокин, на дъската за обяви. Петата беше оставил в полицейския участък и беше помолил да я копират спешно, за да може да раздаде копията на пресконференцията. Дежурният инспектор изрази съмнение, че ще се справят навреме. Джордж му обясни недвусмислено, че ще се наложи да се справят.

Той разтвори внимателно голямата карта и се опита да я огледа с очите на човек, който има намерение да избяга отнякъде. Или с очите на човек, решен да отнеме живота на друг човек.

После излезе от залата на методистите и тръгна пеш по тесния път към Скардейл. Само след като бе извървял няколко метра, мъждукащата жълта светлина от прозорците на залата бе погълната от нощния мрак. Проблясваха само звездите, когато успяваха да пробият носещите се по небето облаци. Наложи му се да внимава, за да не се спъне в някоя от големите туфи трева, избила от двете страни на пътя.

Постепенно зениците му се разшириха, така че зрението му можеше да възприема призраците и сенките, витаещи из нощния пейзаж. Докато успее да си изясни, че става дума за крайпътни плетища, дървета, овчарници и каменни огради, студът се бе просмукал в костите му. Градските му обувки с тънки подметки не бяха подходящи за тази вледенена земя, дори кожените му ръкавици с памучна подплата не го предпазваха от ледената вихрушка, която фучеше по пътя към Скардейл като из тунел. Ушите и носът му не бяха в състояние да изпитват нищо друго, освен болка. След като измина една миля надолу по шосето, той се предаде. Каза си, че ако Алисън Картър се намира някъде на открито в такава нощ, трябваше да е доста по-издръжлива от него.

Или вече бе лишена от каквито и да било усещания.

„Манчестър Ийвнинг Нюз“, четвъртък, 12 декември 1963 г., стр.1

Редакционен репортаж

„Полицаите, разследващи изчезването на дванадесетгодишния Джон Килбрайд от Аштънъндър Лайн, се отправиха незабавно към пуста местност в покрайнините на града, където било забелязано да лагерува на открито някакво момче.

Надеждите на екипа се събудиха отново, когато се разбра, че момчето било здраво и се чувствало добре. Но следата се оказа невярна.

Наистина, момчето, което открили в края на краищата, също било изчезнало от дома си и било приблизително на същата възраст като Джон — но това бил единадесетгодишният Дейвид Маршъл от Горс Вю, Алт Естейт, Олдъм. Полицията била уведомена за изчезването му само няколко часа преди това.

След разправия в къщи момчето си взело вещите и една палатка и се установило близо до една ферма в Лили Лейнс, на границата между Аштън и Олдъм, Случаят се оказа поредният неуспех в търсенето на Джон от «Смолшоу Лейн», Аштън, което продължава вече деветнадесет дни.

Представител на полицията каза днес: «Наистина вярвахме, че сме попаднали на следа. Радваме се, че успяхме поне да върнем едно дете живо и здраво у дома му.» Дейвид бил забелязан в палатката си от един гост в близката ферма, който незабавно уведомил полицията. «Това доказва, че обществеността сътрудничи в търсенето», ни казаха от полицията.“

Четвъртък, 12 декември 1963 г., 7 часът и 30 минути

Джанет Картър напомни на Джордж котката, която сестра му гледаше някога. Триъгълното й личице с вирнат нос, раздалечени очи и мъничка, прилична на розова пъпка уста, беше бдително затворено досущ като муцунката на домашния хищник. Той дори отбеляза от двете страни на горната й устна ситни пъпчици, като че ли някой й беше скубал мустаците с пинсета. Седяха един срещу друг на масата, под ниския таван на кухнята в дома на родителите и Джанет отхапваше деликатно от препечената си филийка с масло. Малките й остри зъби оформяха полумесеци откъм крайчетата на филията. Очите й бяха сведени, но тя хвърляше често бърз поглед към него през дългите си мигли.