Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Алисън разбира ли се с втория си баща? Какво казва за него?

— Нищо особено. На времето, когато той ухажваше майка й, Али казваше, че я дразни, защото постоянно висеше около тях и носеше на леля Рути подаръци. Нали знаете — цветя, бонбони, найлонови чорапи, такива неща.

Тя се повъртя на стола си и изстиска една пъпка с палеца и показалеца си, несъзнателно прикривайки се с другата ръка.

— Мисля, че Али просто ревнуваше, защото беше свикнала леля Рути да се занимава само с нея. Той й беше конкуренция. Но когато се ожениха и тези номера с ухажването престанаха, Али започна да се разбира съвсем прилично с него. Доколкото разбирам, той изобщо не й се меси. Май не се интересува особени от някой друг, освен от себе си. И, разбира се, от фотографии. Постоянно снима нещо. — Джанет се зае с препечената филийка, явно считайки, че е казала всичко, каквото има да се каже.

— Какво снима? — попита Джордж, повече, за да поддържа разговора, отколкото защото отговорът наистина го интересуваше.

— Пейзажи. От време на време издебва някого и го снима как работи. Казва, че иска хората да изглежда естествено, затова ги снима, без да разберат. Ама нали е пришълец — не познава Скардейл така добре, както ние. Затова, когато се промъква, уж за да остане незабелязан, цялото село го знае какво прави. — Тя се изкиска, после, като се сети защо Джордж е у тях, постави ръка на устата си и го загледа с разширени очи.

— Значи, доколкото ти е известно, няма повод Алисън да иска да избяга от къщи?

Джанет остави филията и изду устни.

— Нали ви казах. Тя никога не бяга. Когато Алисън има някакви неприятности, тя не се опитва да се измъкне, а отива насреща им. При това никога не би избягала без мен. А аз съм си тук. Значи някой я е отвлякъл, а вие трябва да откриете кой е той. — Очите й се плъзнаха встрани, Джордж проследи погледа й и видя Морийн Картър, застанала на прага на кухнята.

— Кажи му, мамо — настоя отчаяно Джанет. — Все му го повтарям, но той не вярва. Кажи му, че Али не би избягала. Кажи му.

Морийн кимна.

— Права е. Когато Алисън има проблем, тя веднага се заема да го разреши. Освен това, ако имаше нещо наум, всички щяхме да знаем. Каквото и да се е случило, то не е било по нейно желание. — Тя пристъпи и взе чашата за чай на Джанет. — Време е да отидеш с малките у Дерек. Кати ще ви закара до автобуса.

— Мога да ги закарам и аз — предложи Джордж.

Морийн го огледа, но той очевидно не й вдъхна доверие.

— Много мило от ваша страна, но тази сутрин и без това е страшна бъркотия, не е нужно да им объркваме допълнително програмата. Хайде. Джанет, обличай се.

Джордж вдигна ръка.

— Само още един въпрос, преди да тръгнеш, Джанет. Имахте ли си някакво специално място в долината? Скривалище, пиратска колиба, нещо от този род?

Момичето хвърли тревожен поглед към майка си.

— Не — каза тя, но тонът й говореше обратното. После натъпка остатъка от филията в устата си и излезе, като махна с ръка към Джордж.

Морийн взе от масата чинията й и поклати глава.

Ако Алисън бе решила да избяга от къщи, не би го направила по този начин. Тя обича майка си. Двете бяха много близки — сигурно защото толкова дълго време бяха сами. Алисън никога не би причинила такава мъка на Рут.

Четвъртък, 12 декември 1963 г., 9 часът и 50 минути

Залата на методисткия параклис беше доста променена. Вътре бяха разгънати осем дървени маси и около всяка от тях кипеше някак на дейност. На едната седеше полицай с полеви телефон и държеше връзка с централата. На три други маси имаше разгърнати карти, на които различните зони на търсене бяха очертани с дебели червени линии. На пета маса един сержант, заобиколен от карти чета, формуляри и картотечни кутии, подреждаше всяка пристигнала информация. На останалите маси тракаха пишещи машини. В Бъкстън служители на криминалния отдел разпитваха съучениците на Алисън Картър, а тридесет полицаи и още толкова доброволци претърсваха долината около Скардейл.

В единия край на залата, близо до вратата, няколко стола бяха наредени в полукръг пред голяма дъбова маса. От другата й страна имаше два стола. Застанал край масата, Джордж тъкмо докладваше на главния инспектор Джек Мартин. През трите месеца, откак бе дошъл на работа в Бъкстън, никога досега не бе имал работа с униформения дивизионен началник. Той знаеше, че докладите му минават през бюрото на Мартин, но никога досега не бяха си сътрудничили пряко по някой случай. Всичко, което знаеше за този човек, беше филтрирано през схващанията на колегите му.