Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Джордж стоеше насред осветената от луната кухня и се взираше в негостоприемния пейзаж навън. Беше извадил послушно сандвичите от хладилника и си беше запарил чай, но не можа да хапне хапка. Нямаше дори представа с какво са сандвичите. На масата имаше малка купчинка коледни картички, които Ан беше оставила, за да ги прегледа и той, но Джордж не им обърна внимание. Държеше крехката порцеланова чаша в широките си, здрави ръце, и виждаше пред себе си съсипаното лице на Рут Хокин, когато наруши бдението й, за да й предаде кучето.

Тя стоеше пак пред умивалника и се взираше в мрака зад къщата. Сега, когато си припомни сцената, той се зачуди защо тя гледа към задния двор, а не пред къщата. Ако Алисън се върнеше, тя би трябвало да се зададе откъм селската морава и полето, оттам, накъдето се бе запътила предния ден. А и ако пристигнеше някой с новини за нея, пак би дошъл от тази посока. Може би, мислеше Джордж, Рут Хокин нямаше сили да наблюдава познатата местност, осеяна с полицаи, чието присъствие би разравяло раната, причинена от изчезването на дъщеря й.

Каквато и да бе причината, тя гледаше през прозореца към задния двор, обърнала гръб на мъжа си и на полицейската служителка, която продължаваше да седи притеснено край кухненската маса, изпратена тук да окаже някаква помощ, от която очевидно никой нямаше нужда. Когато Джордж отвори вратата, Рут дори не помръдна. Но щом чу драскането на кучешките лапи по каменния под на кухнята, тя откъсна очи от прозореца. Когато се обърна, кучето легна на пода, заскимтя и започна да се влачи по корем към нея.

— Открихме Шеп, вързана в гората — бе казал Джордж. — Някой бе омотал муцуната й с лейкопласт.

Очите на Рут се разшириха, а устата й се изкриви в болезнена гримаса.

— Не — възрази тя безсилно. — Не може да бъде.

После коленичи пред кучето, което се гърчеше около глезените и в пародия на отчаяно извинение. Рут зарови лице в козината на врата му, притискайки животното към себе си, сякаш беше дете. Дългият розов език на Шеп близна ухото й.

Джордж хвърли поглед към Хокин. Той клатеше глава, искрено объркан.

— Това е невъзможно — заяви Хокин. — Кучето е на Алисън. Никога не би допуснало да падне и косъм от главата й. — Изсмя се, но смехът му прозвуча невесело. — Веднъж вдигнах ръка да я плесна и Шеп вече беше ме захапала за ръкава, преди изобщо да я докосна. Единственият човек, който би могъл да направи това с Шеп, е самата Алисън. Тя не би допуснала Рут или мен до себе си, камо ли пък непознат човек.

— Може би Алисън не е имала избор — отвърна кротко Джордж.

Рут вдигна глава. Лицето й се измени от съзнанието, че страховете и може да се окажат основателни.

— Не — каза тя пресипнало. В гласа й прозвуча отчаяна молба. — Не моята Алисън. Моля те, Господи, не моята Алисън.

Хокин стана и прекоси стаята, за да отиде при жена си, наведе се над нея и я прегърна несръчно през раменете.

— Не бива да губиш контрол над себе си, Рут — каза той и хвърли бърз поглед към Джордж. — С това няма да помогнеш на Алисън. Трябва да бъдем силни.

Хокин като че ли се смущаваше да демонстрира привързаност към жена си. Джордж беше виждал много мъже, които се притесняваха да проявяват чувствата си, но рядко бе виждал чак такава въздържаност.

Изпълни го горещо съчувствие към Рут Хокин. Не за първи път виждаше как един брак проявява слабите си страни под натиска на криминално разследване. Бе прекарал по-малко от час с тази двойка, но съзнаваше инстинктивно, че не присъства на обикновено охлаждане на отношенията, а на голям срив. Достатъчно труден момент за всеки брак е осъзнаването, че човекът, когото си избрал, е доста по-малко от това, което си си представял. Но за Рут Хокин, омъжена съвсем отскоро, сигурно разочарованието бе двойно по-тежко, съчетано с тревогата поради изчезването на дъщеря й.

Без да се замисли, Джордж приклекна до нея и постави ръка върху нейната.

— Много малко е това, което можем да направим в момента, госпожо Хокин. Но наистина правим всичко, което е по силите ни. Веднага щом съмне, ще изпратим хора да претърсват долината от край до край. Обещавам ви, няма да изоставя Алисън. — Очите му срещнаха нейните и той изпита неочаквано силни и толкова объркани чувства, че не можа да си ги изясни докрай.

Докато гледаше към мочурищата, Джордж разбра, че не би могъл да спи тази нощ. Уви сандвичите в плътна хартия, напълни един термос с горещ чай и тихо се заизкачва по стълбите, за да ся вземе самобръсначката от банята.