Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Кати отстъпи, за да могат да минат, и не възрази, когато Клъф се отърка в гърдите й, докато минаваше покрай нея.

— Кухнята е право пред вас. Мъжът ми е там — каза тя хладно.

Последва ги и когато влезе и кухнята, се облегна на печката.

Приведе се да се стопли, да приглуши студенината на страха, изчака мъжете да се запознаят и да насядат около масата. Клъф се обърна към нея.

— Виждали ли сте Алисън, след като се е прибрала днес от училище?

Кати си пое дълбоко дъх.

— Да. Беше мой ред да посрещна децата на спирката на училищния автобус. През зимата винаги някой отива дотам с колата, да ги докара.

— Забелязахте ли нещо особено в поведението на Алисън? — попита Клъф.

Кати помисли за миг, после завъртя отрицателно глава.

— Нищо — тя сви рамене. — Държеше се както винаги. Беше просто… Алисън. Каза „здрасти“ и тръгна по пътеката към имението. Когато я видях за последно, тъкмо отиваше към вратата викаше отдалече „здравей“ на майка си.

— Да сте виждали непознати хора наоколо? По шосето или тук около края му?

— Не съм забелязала никого.

— Доколкото разбрах, сте обикаляли селото заедно с госпожа Хоакин?

— Няма да я оставя сама, я! — отвърна войнствено Кати.

— Как разбрахте, че Алисън е изчезнала?

— От нашия Дерек. Напоследък е позакъсал с успеха в училище, затова започнах да следя дали си пише домашните, както трябва. Вместо да го пускам с Алисън и братовчедка им Джанет след училище, го прибирах у дома.

— Кара го да седи тук, на кухненската маса, и да свърши всичко което са му възложили в училище, преди да го пусне с момичетата. Чиста загуба на време, ако ме питате. Момчето и без това ще стане фермер като мен — намеси се Майк. Гласът му беше глух и дълбок.

— Не и ако аз имам думата — каза мрачно Кати. — Знам аз какво е загуба на време — онзи грамофон, който Филип Хокин купи на Алисън. Дерек и Джанет вече изобщо не излизат от тях, и все слушат най-новите плочи. Дерек беше пощурял да отиде у Алисън тази вечер. Тъкмо си беше купила плочата с новия хит на Бийтълс „I want to Hold Your Hand“. Но аз го пуснах чак след чая, трябва да е било някъде към седем. Той се върна след пет минути и каза, че Алисън била излязла с Шеп и не се била върнала. Аз, разбира се, веднага отидох у тях да видя какво става.

Рут вече не беше на себе си. Казах й първо да провери навсякъде в селото, за да е сигурна, че Алисън не се е залисала на гости у някого. Тя кисне постоянно при мама Ломас; двамата с братовчед й правят компания на старата вещица и все слушат спомените й от старото време. Раздърдори ли се старата, спиране няма. Бива я да разказва разни истории, и Алисън много обича да я слуша.

Тя нагласи по-удобно гърба си на печката. Клъф прецени, че се е разприказвала, и реши да не прекъсва разказа й. Той само кимна:

— Продължавайте, госпожо Ломас.

— Ами тъкмо се канехме да тръгваме, когато влезе Фил. Каза, че бил в лабораторията си и се занимавал с разните си снимки, и че едва сега забелязал колко е часът. Веднага почна да мрънка, къде му е обядът, къде била Алисън. Казах му, че в момента има по-важни неща от стомаха му, но Рут веднага му сипа от яхнията, която беше сготвила. После го оставихме да яде и тръгнахме от врата на врата.

Кати Ломас млъкна изведнъж.

— Тъй че вие не сте виждала Алисън, след като е слязла от колата ви на връщане от училище?

— От джипа — изръмжа Майк.

— Моля?

— Имаме джип, ленд роувър, а не кола. Тук никой не кара коли — каза той презрително.

— Не, не съм я виждала, откак влезе в тяхната кухня — каза Кати. — Но вие ще я намерите, нали? Искам да кажа, нали това ви е работата. Нали ще я намерите?

— Правим, каквото можем. — Краг беше този, който изтърси стандартната успокоителна формула.

Преди Кати да успее да се сопне, Томи Клъф бързо предотврати избухването й.

— Ами вашето момче, госпожо Ломас? То у дома ли си е?

Тя зяпна уплашено.

— Дерек ли? Че защо да не е?

— Може би по същите причини, поради които и Алисън не се е прибрала.

— Нямате право да говорите така! — Майк Ломас скочи на крака. Лицето му беше пламнало, очите му — гневно свити.

Клъф се усмихна и разпери помирително ръце.

— Не ме разбирайте погрешно. Просто исках да ви напомня да проверите, да не би да му се е случило нещо и на него.

Докато Джордж излезе от прохода между къщите, светлинките от фенерчетата на полицаите се бяха превърнали в бледо, далечно мъждукане. Той предположи, че са навлезли в залесената част, защото жълтеникавите лъчи ту се появяваха, ту изчезваха. Той запали фенерчето, което бе заел от полицейския ленд роувър, с който униформените бяха пристигнали от Бъкстън, и забърза, колкото можеше, през неравните туфи трева.