Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Бъкстън четиристотин двадесет и две — каза познатият глас и безпокойството му се уталожи веднага.

— Ан, аз съм. Наложи да се да дойда в Скардейл по работа. Изчезнало е едно момиче.

— Горките родители — каза веднага Ан. — И за теб ми е жал — да трябва да се занимаваш с това в такава нощ.

— Тревожи ме единствено съдбата на момичето. Явно ще закъснея. Всъщност, в зависимост от това как се развият събитията, може и да не се прибера цяла нощ.

— Преуморяваш се, Джордж. Знаеш, че не постъпваш разумно. Ако не си дойдеш, докато стане време за лягане, ще ти оставя сандвичи в хладилника, за да хапнеш нещо, като се прибереш. И по-добре да са изчезнали, като стана утре — заплахата й не беше съвсем шеговита.

Ако Рут Хокин не се беше появила в този момент на стълбите, той щеше да каже на Ан колко обича тя да се грижи за него. Вместо това обаче каза само:

— Благодаря. Ще се обадя пак, когато мога — и затвори телефона. После тръгна към долната площадка на стълбата, за да пресрещне Рут, която слизаше, притиснала малко вързопче към гърдите си.

— Правим всичко, което е по силите ни — каза той, съзнавайки, че това далеч не е достатъчно.

— Знам — отвърна тя. Разтвори ръце и му показа чифт домашни пантофи и измачкано фланелено горнище от пижама. — Ще дадете ли това на човека с кучето?

Джордж взе дрехите, съзнавайки с неопределимо вълнение какъв трагизъм придаваха обстоятелствата на сините кадифени пантофи и пижамата на цветчета. Държеше вещите предпазливо, за да не поемат много от неговата миризма. Прекоси кухнята и отново излезе навън. Подаде вещите на Милър и видя как полицаят заговори тихо на Принс, поднасяйки пижамата и пантофите под издължената му муцуна. Кучето повдигна леко глава, като че долавяше по вятъра някаква особено приятна миризма. След това започна да души земята пред входната врата. Главата му описваше дълги дъги, напред-назад, на сантиметри над земята. Изминеше ли кратко разстояние, то изсумтяваше и вдигаше глава, за да завре отново нос във вещите на Алисън, сякаш си припомняше какво трябва да търси. Кучето и водачът се движеха заедно, кръстосвайки всеки квадратен сантиметър пред вратата. После, на самия край на утъпканата пътека, заобикаляща моравата в центъра на селото, немската овчарка внезапно застина. Вкаменен като статуя, Принс постоя няколко безкрайно дълги секунди, вдишвайки с все сила миризмите от проскубаната трева. След това, с едно плавно, гъвкаво движения, кучето тръгна бързо по тревата. Тялото му беше снишено до земята, а носът го водеше напред, като че ли някой го теглеше с въже.

Милър ускори крачка, за да върви редом с кучето. В отговор на едно кимване на сержант Лукас четиримата униформени полицаи, които бяха пристигнали минути след кучето и неговия водач, тръгнаха след тях разпръсвайки се така, че да обхождат по-голяма територия с лъчите на фенерчетата си. Джордж повървя след тях, без да може да реши дали да се присъедини към търсенето или да изчака двамата криминалисти, които бе повикал.

Маршрутът на спасителната група мина покрай моравата, после покрай едни каменни стъпала, които водеха към тесен коридор между две къщи, а оттам през едно широко поле. Докато кучето ги водеше напряко през полето, Джордж чу ръмженето на мотор. Към селото се приближаваше кола. Когато спря зад няколкото паркирани в центъра полицейски коли, Джордж разпозна форда на сержант Томи Клъф. Той хвърли бърз поглед през рамо към спасителната група. Светлината на фенерчетата веднага посочи къде се намират. Нямаше да бъде трудно да ги настигне. Обърна се, забърза към голямата черна кола и отвори рязко вратата на шофьора. Насреща му се захили като пълна луна познатото червендалесто лице на сержанта.

— Как сте, сър? — попита Клъф и наоколо замириса на бира.

— Имаме работа, Клъф — отговори рязко Джордж. Знаеше, че дори пийнал, Клъф върши по-добра работа от други полицаи, когато са трезви. Другата врата хлопна и Гари Краг тръгна да заобиколи колата. Когато кльощавият детектив застана пред него, Джордж си каза, че явно е гледал прекалено много уестърни. Краг би изглеждал отлично с кожен панталон и чифт пистолети „Колт“, увиснали от двете страни на тесните му бедра, с широкопола шапка, нахлупена над присвитите му сиви очи. Облечен в костюм, правеше впечатление на човек, който не е съвсем сигурен къде се намира, но копнее от сърце да бъде някъде другаде.

— Изчезнало дете, така ли, сър? — проточи той гърлено. Дори провлеченият му глас би звучал по на място в някоя кръчма в Дивия запад, докато поръчва бърбън на бармана. Единственото положително нещо в цялата работа според Джордж беше, че Краг поне не се правеше на единак.