Джон Лескроарт - Наградата

— Добър? Лош? Стори ми се, че е бил лош, затова не попитах нищо. Исках сам да ми кажеш.

— Ами, всъщност, поради един забележителен и неочакван обрат, нещата потръгнаха добре. Даже изумително добре. — И той й пресъздаде събитията: от появата на Тамара в офиса сутринта, към идеята на Мики и чудодейно нарастващата награда, спасяването на бизнеса му, поне в краткосрочен план. Завърши с Елън Комо и трагикомичните показания на Виржиния, наричана оттук нататък Дамата с дирижабъла. Падането на жертвата от небето в лагуната, — което — заключи той, — в голяма степен отхвърлихме като слабо вероятно.

— Добро решение. — Джина поклати глава леко развеселена. — Що за град. — Но в следващия миг изражението й стана сериозно. — Значи в крайна сметка ти разследваш това убийство?

— Не точно. Но поне предаваме онова, което сме открили, на Джул, това е всичко.

— Той проговори ли ти отново? Радвам се, ако е така.

— Аз също.

— Чувствах се малко гузна, все още се чувствам гузна, задето ви разделих. Той знае ли, че още се виждаме?

— Предполагам. Нали е ченге. Всичко знае. Но това няма значение. Нещата не бяха между теб и него. А между мен и него. Обаче не е особено очарован, че хората изглежда предпочитат да се срещат с мен, а не с него.

— Той предлага ли им също пари?

— Точно това му казах. Но не беше кой знае каква утеха.

Джина отпи от виното си и остави чашата. Нещо очевидно й се въртеше в ума.

— Оттук чувам как ти щракат зъбчатите колела — каза Хънт.

Лека усмивка.

— Просто се притеснявам, че ще се изправиш лице в лице със заподозрени в убийство. Не е съвсем същото като следене, осигуряване на свидетели или връчване на призовки.

Хънт побърза да омаловажи нещата.

— Пред никого няма да се изправям, Джина. Просто ще предавам информация.

— Не ми ли каза току-що, че си отишъл да се видиш с Елън Комо?

— Е…

— А тя не е ли заподозряна? Не е ли всъщност главната заподозряна и до този момент?

Хънт не намери отговор.

— Казвам само — продължи Роейк, — че за хората, които действително са убили някого, винаги съществува известен риск да почувстват нужда да го направят отново.

— Не мисля, че това ще се случи.

— Повечето жертви не го мислят, миличък, тъкмо там е работата. Докато не се стигне до онова: „О-ох, трябваше да го предвидя“. Последвано от: „Е, сега вече е твърде късно“. — Тя взе един залък хляб, погледна го и пак го остави. — Не ми се ще да звуча параноично, Уайът, и може би нямаше, ако всичко това не се отнасяше за Доминик Комо, но понеже е за него…

— Понеже е за него — какво?

Печелейки време Джина помръдна още няколко предмета — повъртя чашата си с вино, намести ножа. Накрая вдигна очи.

— Повярвай ми, не бих искала да злословя по адрес на мъртвите, особено по адрес на един многоуважаван и очевидно многообичан лидер, но нека просто да си кажем, че не би могъл да станеш толкова влиятелен човек в този град, какъвто е бил Комо, ако нямаш зад гърба си един куп неща, които никога не излизат на повърхността.

— Какви по-точно?

— Не мога да ти дам подробности. Не са ми известни такива. И той точно така е искал да бъде. Всичко, което мога да кажа е, че нещата просто са се случвали, понеже Доминик Комо е слагал ръка на тях. Или пък не са се случвали, ако той не е искал. Познаваш ли Лен Търнър?

Цялото внимание на Хънт бе привлечено.

— Да. Той има грижата за наградата. Какво за него?

— Той има грижата за наградата? Идеално. По отношение на него мога да ти кажа това, че — да го караме направо — той е безскрупулен и аморален, както и абсолютно невидим за широката публика. Също така е или поне беше, съветник на Комо и на още няколко от най-успешните наши благотворители-общественици. Някои даже го наричат „консилиере“. Искаш ли да чуеш една история?

— Разбира се.

— Добре. Преди двайсет години Лен Търнър, тогава млад адвокат в „Дюи, Чийтъм и Хауи“ — това не са истинските им имена…

— Схванах — прекъсна я Хънт.

— Така си и мислех. Както и да е, Търнър има клиент, който притежава миниатюрен парцел до „Чайна бейзън“, който би струвал милиарди, ако не беше един малък проблем — по време на Втората световна война и през петдесетте там е имало склад за горива и военноморски муниции. В наше време обаче това се смята за токсичен отпадък, стигащ в дълбочина до трийсет метра. Тръгнал обаче слух, че „Джайънтс“ ще се местят в „Чайна бейзън“ и както сигурно си забелязал, те го направиха, следователно цялата област ще се превърне в златна мина на обновлението. Следиш ли ми мисълта?