Джон Лескроарт - Наградата

— Слава Богу, че я отводниха — обади се Тамара. — Иначе можеше да утрепе някоя патка.

— Той обаче се е фраснал в лагуната, преди тя да бъде отводнена — възрази Мики, — но все пак не е нацелил никоя патка.

Тамара ведро се усмихна.

— Е, това си е жив късмет.

— Прав си — сухо произнесе Хънт. — Никога нямаше да се сетим за такова нещо.

— Той в лагуната ли е паднал? — попита Тамара.

— Абсолютно.

— И как се е озовал в единия и край, целия омотан в корени и други боклуци?

— Може би от прилива — предположи Мики.

— В лагуната няма прилив.

— Х-м-м — измърмори Мики. — В разказа има слабо противоречие.

— Ето ти още едно — обади се Хънт. — Тя е видяла това и не се е обадила на полицията?

— А! — Мики повдигна пръст. — Това си има обяснение. Уплашила се, че полицията може да си помисли, че тя има нещо общо с всичко, ако съобщи. Щяла да почака да го съобщят във вестниците или по радиото и да научи повече, но после се оказало, че някакси го прикриват. И така, докато не чула за наградата и не осъзнала какво може да е било. А то било Комо.

Тамара остави своя „Космополитън“.

— Уау.

— Зная — каза Мики. — Прибързах с впечатленията си. А сега се чудя колко ли подобни обаждания ще получим. Уайът, дали не можем да измислим някакъв по-добър начин на пресяване?

— Не и ако не искат да говорят по телефона — заяви Тамара. — Но знаеш, че телефоните се подслушват, а Виржиния не е единствената, която е наясно с това.

— Мамка му — възкликна Мики, — дори и аз съм наясно. Но наистина. Уайът?

Хънт си допи уискито.

— Е, дай да видим колко такива ще получим. Вече обещахме на Девин, че половината ни работа ще е пресяване на смахнатите, може и повече. И ако не попаднем на нещо по-истинско, самият аз ще почна да ги разпитвам.

— Не, че не ми беше забавно, де — подметна Мики.

Хънт направи физиономия.

— Да, бе. Нали те чух. Със сигурност.

В шест и десет Хънт влезе в отдела по убийства и отиде до бюрото на Джул. Инспекторът вдигна очи към него, Хънт отвори една кожена папка и извади няколко листа хартия.

Джул не изглеждаше особено радостен, че му прекъсват работата.

— Какво е това? — попита той.

— Единайсет показания. Единият не си каза името и адреса, но все пак приложихме резюме на сведенията му. Девет човека дадоха показания, от които осем по телефона, на Тамара. Подредени са по ред от най-малко към най-очевидно смахнатия. Една дама не пожела да говори по телефона, затова пратих Мики да се види с нея. Тя видяла Комо да пада от дирижабъл. Аз пък разговарях с госпожа Комо и тя спомена някои неща, които забравила да ви каже, когато вие сте говорили с нея. Не ме гледай така — аз съм само приносителят на новините. Стават десет за два часа, Дев, плюс госпожа Комо. — Хънт замълча за миг. — Все е нещо — каза накрая.

Джул вдигна поглед.

— Разкажи ми за дамата с дирижабъла.

В седем без петнайсет Хънт и Джул с бейзболни ръкавици (Хънт имаше няколко) си подаваха забивки и леки удари на баскетболното игрище в склада на Хънт, облечени и двамата с всекидневно облекло.

— Най-много ме дразни това — обясняваше Джул, — че хората ти казват неща, които не са казали нито на мен, нито на Русо, когато сме разговаряли с тях. Какво си мислят, че правим, питаме от празно любопитство ли?

Хънт улови топката и я върна обратно на Джул.

— Хората не вярват на ченгетата. Или се плашат от тях.

— От мен и Русо? Тя има вид на петнайсетгодишна и не може да уплаши никого, повярвай ми. Аз пък и собствените си деца не мога да уплаша.

— Въпросът е в това, на какво сте представители. Всички знаят, че забъркаш ли се с ченгета, значи си се забъркал в беля. Ако обаче говорят с мен, Мики или дори с Там, това си е просто разговор. Освен другото, ти самият не би искал да разпитваш дамата с въздушния кораб. Спасихме те от това.

— Благодарен съм за което. Вие, момчета, сте моите герои.

Джул хвърли. Хънт хвана.

Хънт хвърли. Джул хвана.

После Джул каза:

— Елън Комо. С Елън Комо разговаряхме около час, може и повече. На нас принципно не ни каза нищо полезно, а теб те засипва с информация.

— Останала е с впечатление, че за вас е заподозряна.

— Е, не бих казал, че изцяло греши. Тя е заподозряна. Забележи употребата на сегашно време. Тя какво си мисли? Цял ден не се е обадила да съобщи за изчезването на съпруга си. Живее на две пресечки от мястото, където е немерен трупът. Слязъл е от колата в близост до къщата им. И при това положение не би могла да е тя, така ли? Какво друго да си мислим? — Той метна една бърза топка.