Джон Лескроарт - Наградата

— Да. — Тя стисна устни. — В онзи вторник специално ми се обади у дома да ми каже, че й е съобщил, че всичко е приключило. Вече нямало да работи за него. — Тя положи усилие да се овладее и се изправи на стола си. — Ще ви кажа какво е станало после. Тя се е срещнала с него в онази нощ и го е молила да я остави на работа, той й е отговорил, че не би могъл, тя е побесняла и го е убила.

Хънт шумно издиша. Този сценарий беше логичен и правдоподобен. Неприятно за Елън обаче също толкова логично можеше да се възрази, че всичко се е случило, точно както го описа, с изключение на това, че Доминик действително е уволнил Алиша. Възможно бе тъкмо Елън да е проследила Доминик до Двореца на изящните изкуства и да е подслушала как той казва на Алиша, че ще напусне жена си, за да е с нея. Ако Комо е трябвало да избира между Алиша и Елън, той по-скоро би избрал Алиша. Така че, след като Алиша си е тръгнала, Елън вече е могла да обезумее дотам, че сама да го убие.

Вместо това, Хънт каза само:

— Имате ли нещо против да отида отново в полицията и да им разкажа тази част, която сте пропуснали?

— Абсолютно нищо против — отговори тя. — Настоявам да го направите. Трябваше да им го кажа още първия път. Просто тогава не мислех съвсем ясно.

— Може би ще пожелаят да дойдат и отново да разговарят с вас.

— Би било чудесно — каза тя. И добави: — Убедена съм, че ако се поразтърсят, ще открият нещо за нея. — И изведнъж, сякаш по магия, тя се усмихна широко и лъчезарно, изтри длани в дрехата си и се изправи. — Вече пратих на Лен своя чек — каза му. Отправи се към един от шкафовете, после се обърна. — Може да ви прозвучи малко странно.

Хънт също стана.

— Кое?

— Ако се окаже, че това момиче е убило Доминик, а аз съм сигурна, че е така, и те я хванат, благодарение на информацията, дадена от мен, аз също ще претендирам за наградата. За цялата.

Комюникето бе излъчено в 3:45, първото обаждане Тамара получи в 4:08.

— Вие не сте ченгета, нали, ’щото аз няма си говоря с ник’ви ченгета.

Тази, която се обади, се идентифицира като Виржиния Колинс. Живеела сама на десетметрова лодка, наречена „възхитителна“, закотвена на кея. Чула съобщението за наградата по радио „KNBC“ по новините в четири часа и искала да знае с кого трябва да говори, за да си предаде информацията. Трябвало да бъде убедена, че се записва точно коя е тя и кога се е обадила, за да може, ако информацията й се потвърди, да получи наградата.

Била чувала какви ли не истории, сподели с Тамара, как обещават награди, а после отказват да платят на човека, който наистина е помогнал да се извърши арест и се издаде присъда, тъй като всъщност нямали общо с наградния фонд. Също така, искала да знае повече за частта с присъдата. Ами ако само арестуват оня, за когото си помогнал да го идентифицират, а после не могат да го осъдят? Ще вземеш ли пак парите? Или поне част от тях?

И като станало дума за това, Тамара наясно ли е, колко е трудно да осъдиш когото и да било в Сан Франциско? Обществена тайна било, че съдебните заседатели в този град никога не осъждат. Братът на Виржиния, Джон, бил за известно време юрист, работил за окръжния прокурор, още през осемдесетте, но дори и тогава било почти невъзможно да накараш което и да е жури да осъди някого.

И какво ставало, ако има съдебно споразумение? Брои ли се? Със сигурност би трябвало да дадат някаква част от наградата, заради самия арест. И бонус, в случай на присъда.

— Ами ако арестуват неправилния човек? — наложи се да попита Тамара.

— Това никога не се случва — отговори Виржиния. — Ако арестуват някого, можеш почти със сигурност да се обзаложиш, че той го е направил.

— Вие обаче виждате къде е проблемът — настоя Тамара. — Арестуват някого, дават ви половината от парите или колкото там, после установяват, че някой друг го е сторил, а вече са похарчили сумата. Тогава какво? Ето защо трябва да е налице, освен арест, също и присъда.

— Добре, в това има смисъл. Но дори и така да е, искам да знам, че някъде се записва, че аз съм се обадила, какво съм ви казала и кога съм го казала. В смисъл, ако съм първа, би трябвало да има значение. Голямо значение.

— Сигурна съм, че ще има — увери я Тамара. До този момент вече се бе убедила, че говореше с някой, който дори и да не бе освидетелстван луд, то поне му хлопаше дъската. — Можете ли накратко да ми кажете какво е естеството на вашата информация?

— Майтапиш ли се с мен? И дума да не става — сопна се Виржиния. — Не и по телефона. Подслушват ги всичките, нали знаеш? Ченгетата. Давам ти информацията. Те решават случая, обират всички лаври, аз не получавам наградата. Няма да приказвам с ни’кви ченгета.