Джон Лескроарт - Наградата

— Значи и вие сте разговаряли с тях? С полицаите?

Хънт се постара да изобрази утвърдителна физиономия.

— За последно, само преди около три часа. Поддържаме доста тесни връзки.

— И когато ги видяхте, те споменаха ли това момиче?

— Всъщност да. Струва ми се, че на сегашния етап я смятат за интересна фигура, но както вече казах, понеже няма фактическо доказателство…

В очите й проблесна внезапен гняв.

— Какво ви трябва? Има цял куп доказателства, че тя и съпругът ми… И на тях им казах, но те няма да направят нищо.

— Сигурен съм, че биха направили, ако можеха, госпожо. Оказва им се огромен натиск да извършат скорошен арест. Стига да се докопат до нещо за някого, ще действат светкавично.

Сега и тя се наведе напред.

— Чуйте ме. Уверявам ви, абсолютен факт е, че това момиче бе завъртяло главата на мъжа ми. Той сам ми го каза. Според него, честно било да зная. — От гърлото й се изтръгна горчив смях. — Каза, че не били направили нищо, сякаш някой ще му повярва. Лорейн Хес направо ми заяви, че ги е хванала „на местопрестъплението“ в офиса. И добави, че не било за първи път. Сякаш има значение. По неговите думи, „бил един вид влюбен в нея“, но обичал мен. Нашето било истинско, с нея просто преживявал нещо, но бил сигурен, че ще го преодолее, обаче искал да зная. Искал да бъде честен, каквото и да означава това. Всичко беше толкова цивилизовано. Не искал да навреди на брака ни.

— А вие какво направихте, когато ви каза това?

— Какво направих ли? За известно време — нищо. Бях като вцепенена. Ето го съпругът ми от трийсет и две години, който ми съобщава, че е влюбен в друга жена, но някакси това не означавало, че не обича и мен. Дори повече. Така че, в продължение на няколко седмици бях като сомнамбул, ходех из къщата и се опитвах да проумея. — Тя въздъхна дълбоко и се облегна с изправен гръб. — Най-накрая си събрах ума и му казах, че няма да търпя това повече и той трябва да я уволни.

— Това кога се случи?

— Не съм съвсем сигурна. Не и в точната дата. Но наскоро, при всички случаи. През последната седмица, преди той да… да изчезне.

— И какво ви отговори на това? На искането ви да я уволни?

— Каза, че не знаел дали ще може. Нямало да бъде честно по отношение на нея. — Тя неочаквано плесна с длан по бедрото си, отново, и отново, и отново. — Честно, честно, честно . Сякаш онова, което ми причиняваше на мен, беше честно. Всичките тези приказки за честност, прилошаваше ми от тях. Повръщаше ми се, буквално. Не знаел, дали ще може . Можете ли да си представите?

Хънт успя само да кимне.

— И продължаваше да го повтаря, понеже те не били направили нищо , с което имаше предвид, че не са правили секс, че още ми бил верен, не ме бил мамил. Аз обаче дори не бях наясно какво има предвид под правене на секс. Искам да кажа, след Клинтън, кой може да каже вече какво означава това? Може да са правили всичко друго, освен… — Тя тежко въздъхна. — О, чуйте. Няма значение какво са правили. Той беше влюбен в нея. Това беше важното.

Хънт й даде няколко секунди да се съвземе. После проговори тихо:

— И какво се случи накрая? Докъде стигнахте?

Тя кимна няколко пъти с глава.

— Миналият уикенд, неговият последен, искам да кажа, му заявих, че ще го изгоня, ако не я уволни. Дотук. Не можех да търпя повече. Имахме ужасен скандал.

— И?

— И той се съгласи.

— Съгласил се е да уволни Алиша?

— Да. Казах му да избира, аз или тя, и за пръв път той взе правилното решение.

— И това се случи точно, преди да изчезне?

Тя отново кимна.

— Един-два дена преди това.

Хънт размисли за момент, после вдигна очи към нейните.

— Елън, казахте ли това на полицията?

Тя се поколеба.

— Не всичко — призна, после продължи: — Те ми дадоха да разбера, че не изключват варианта аз да съм го убила. Искаха да знаят какво съм правила в нощта… във вторник вечерта. Непрекъснато питаха дали съм сигурна какво съм правила, в колко часа съм си легнала и защо не съм го обявила за изчезнал чак до следващия ден. — Тя въздъхна. — Както и да е, стана ми ясно, че според тях трябва да е била съпругата, винаги е единият съпруг. Нямаше да я разследват по-сериозно, каквото и да им кажех, вече си мислеха, че съм аз. Обаче после почнах да си мисля, че не съм им казала онова, от което биха имали нужда, когато разговарят с нея. Бях просто бясна, не мислех съвсем ясно, тъй като току-що ми бяха съобщили, че са намерили Доминик.

Хънт отново помълча.

— В крайна сметка, той уволни ли я действително?