Джон Лескроарт - Наградата

— Разбрах, че ще има открит конкурс, Лен, но не мисля, че някой би отрекъл моята квалификация. Ръководя „Мишън“ от седем години. Следователно съм логичният и естествен избор.

Търнър попи устните си със салфетка.

— Е, тъкмо това трябва да обсъдим, Джими. Аз изцяло те подкрепям и съм готов да придвижа кандидатурата ти пред борда, но все още остават някои нерешени въпроси, които не са така очевидни.

Санчес навярно не бе очаквал подобно възражение от колегата си. Челото му помръкна.

— Какви например?

— Ами, например, Лорейн Хес.

— Ха! Тя е…

Търнър обаче вдигна ръка и го спря.

— Лорейн Хес е жена с десетгодишен опит и в най-малките подробности, Джим. Тя познава нещата из основи. Ще получи значителна подкрепа от борда. А и не крие, че иска да участва в надпреварата и заслужава работата. И споменах ли, че е жена? Никога не сме имали жена директор. Това може да се окаже по-важно от всичко останало, взето заедно. — Лен се подсмихна. — Имаш дяволски късмет, че не е черна.

Санчес клатеше глава.

— Тя не става за ръководител, Лен. И ти, и аз го знаем. Тя е работна пчеличка. Ще е най-добра, ако си остане там, където е. Даже си мисля, че си няма и представа какво всъщност правеше Доминик.

Тук Търнър се ухили накриво.

— Знаеше ли изобщо някой?

— Все си мисля, че имам доста добра представа.

Санчес лапна парче чийзкейк и го прокара с глътка кафе, а Търнър каза:

— Ще се радвам да чуя за това. Можем да го смятаме за част от представянето ти на конкурса.

Санчес преглътна.

— Справедливо е — каза той. — Но като говорим какво е направил, трябва преди всичко да посочим какво не е направил, а то е — каквато и да било действителна работа в организацията „Сънсет“. Просто тотално стоеше над тези неща. Което, между другото, е и една от причините, защо Лорейн няма да е добра на този пост. Доминик в действителност нямаше никаква друга работа, освен да върши услуги и да събира пари. Струва ми се, че тя все още живее с впечатлението, че той е изпълнявал някаква реална функция в организацията, докато всъщност не е.

— Не. Съгласен съм. В това бе неговият гений.

— Наричай го така, щом ти харесва. Но ако назначат някой друг, който или която си мисли, че ще прави нещо различно от това да се размотава и да търгува с влияние, ще има да се гърчим и да скърцаме със зъби, повярвай ми.

Сега бе ред Търнър да се облегне напред на масата.

— Виж, честно казано, Джими, същите притеснения изпитват и някои от нас в борда по отношение на твоя интерес към работата. Действително ти си отговорен за ежедневното провеждане на програмите в „Мишън“, координирането на хората ти, управляването на печелившите центрове. Ако трябва да използвам собствената ти фраза, самият ти си работна пчеличка.

Санчес си позволи само леко да кимне.

— Просто дебнех подходящия момент, Лен. Но вече съм готов да премина на по-горно ниво. Мисля, че си го заслужих.

— И кой тогава ще заеме мястото ти в „Мишън“?

— Добре е, че ти зададе този въпрос. Знаеш, че жена ми е служителка в офиса и се води на ведомост почти от самото начало. Струва ми се, че тя трябва да е естественият избор и ще послужи за пример как отдаваме еднакво значение на половете.

Търнър се облегна назад с възхитено изражение.

— Знаеш ли, Джими — каза той. — От толкова време те познавам, а нямах представа колко си амбициозен. Тези два поста, на теб и Лола, колко ще ви докарат?

— Да ги закръглим на осемстотин.

— Не мислиш ли, че това ще породи съмнения?

Санчес остави вилицата си.

— Аз и сега правя двеста, Лен. Лола — около сто и петдесет. И никой не повдига учудено вежди. Ако аз се преместя в „Сънсет“, а Лола в „Мишън“, никой няма и да забележи. Важното е, че работата на Доминик няма да прекъсне, нашите хора ще продължат да бъдат избирани. А как ще стане това? Ти знаеш как става.

И Търнър знаеше.

Всъщност, като съветник в „Сънсет“, Търнър бе осъзнал властта на Доминик Комо. Той не само дърпаше конците на годишен бюджет от петдесет милиона долара, но и насочваше тези фондове натам, където можеха да осигурят най-голямо политическо влияние в града. Защото най-съкровената тайна на нестопанските организации, особено в невероятно корумлираната среда на Сан Франциско, бе интимната им връзка с политическите, а оттам и с бизнес средите.

Геният на Комо бе в това, че се бе превърнал в брокер между всички елементи. Той бе човекът, който решаваше проблемите между фамилиите във властовия елит. Ако например, синът на някой съдия се нуждаеше от определена рехабилитация, широките връзки на Комо в обществените служби даваха възможност да се намери място в клиника в Аризона, или да кажем, в Лос Анджелес, вместо в Сан Франциско, където присъствието на момчето би било политически конфузно за бащата. Ако дъщерята на някой надзорник си търсеше работа, Комо можеше да й намери такава в общинския градски транспорт. На практика, ако който и да било политик имаше проблем с която и да било структура в Сан Франциско — профсъюзи, латиноси, гей-общества, имигранти, градски служители — Комо бе практическият посредник, който смазваше колелата на управлението, посредством мъдрото ръководство, както на пари, така и на персонал.