Джон Лескроарт - Наградата

Седнаха двамата на маса за четирима с бяла покривка и Санчес се усмихна насила.

— Трябва да се науча да се контролирам около такъв бюфет. Щом видя всичката тази невероятна храна, кълна се, Лен, искам да я изям всичката.

Елегантният му колега леко се усмихна.

— Тя затова е тук, Джими. Ако искаш още, щом приключиш с едно, отиваш и си вземаш друго. Никой нищо няма да ти каже. — Той набоде едно парче риба, сдъвка го и кимна с безмълвно одобрение, после отново насочи вниманието си насреща. — Благодаря ти, че се отзова толкова бързо.

— Няма проблеми — отговори Санчес. — При всички случаи е по-добре да се говори лично. Ти каза, че било спешно.

— Е — Търнър махна с ръка, — относително спешно, може би. Но си помислих, че си струва ние двамата с теб предварително да се споразумеем относно игровия план на тази работа с наградата, която по принцип ми харесва, а после да поговорим и за стратегията по приемствеността в „Сънсет“, което ще се окаже огромно нещо.

— На мен ли го казваш — отбеляза Санчес.

— Да, сигурен съм, че си наясно. Но давай едно по едно, а?

— Естествено. Е, с какво разполагаме?

Търнър остави вилицата си.

— Нанси Нешек ми се обади веднага, след като е приключила разговора си с Лорейн. Нанси разбира, а съм сигурен, че и ти, докато Лорейн навярно не, каква страхотна спонсорска възможност предоставя на всички нас този сценарий с наградата. — Той понижи глас и се приведе над масата. — Ето ти го Доминик Комо, загинал герой, любимец на хората. Навсякъде, където е членувал в борда на директорите — това сте ти, Нанси и поне още трима, които мога да спомена, — оповестяваме, че предлагаме „х“ долара награда. Ще бъде общоградско, координирано усилие да се залови убиеца му, понеже полицията не разполага с никакви следи. Но, ще попиташ, тези подарени фондове няма ли да са незначителни, така или иначе? Откъде ще дойдат всичките тези пари?

За Санчес картинката внезапно се изясни.

— От щедрите ни спонсори.

— Именно. Ще отправим специален еднократен апел за спешни суми, за да се покрие наградата, която предлагаме. Затова ще си разпределим, да кажем, няколкостотин хиляди, може и повече — всъщност няма значение, това така или иначе са дребни кинти. Ще отпечатаме специални дарителски картички, ще ги разпратим по списъци, ще направим изявление по телевизията. Като нищо ще влязат два, три милиона, може и повече.

При тези цифри очите на Санчес светнаха. Планове като този правеха света на организациите с нестопанска цел толкова невероятно доходен. Търнър предлагаше той и Нанси Нешек и още няколко изпълнителни директори да инвестират по трийсет-четирийсет хиляди долара за наградата и съответната публичност и евентуално да получат за усилията си милион и повече. А дори не включваха частните фондации с техните целеви средства, които — като се имат предвид личните връзки на Доминик Комо с тези организации — според Санчес щяха да потекат като река.

Без значение беше, че на никоя от благотворителните организации навярно нямаше да й се наложи да даде и стотинка за наградата, тъй като едва ли някой щеше да успее да даде информация, водеща до арест в случая „Комо“. Въпреки това, тази еднократна специална кампания по набиране на средства щеше да привлече пари, които никой нямаше да е в състояние да проследи или отчете по какъвто и да било начин. Причината бе, че след като веднъж дадат средствата, спонсорите просто са склонни да приемат, че те ще се използват или за спешната нужда на кампанията, или за друга някаква, не по-малко важна цел в благотворително отношение.

— Това е един от онези моменти на „потенциален бум“, Джими. В наш интерес е тази награда да се учреди и огласи колкото се може по-скоро.

Санчес долепи длан до устата си и я притисна с два пръста, за да прикрие усмивката си.

— Разбира се — каза той. — Не ще и дума. Аз бих предложил двайсет и пет, колкото и „Сънсет“.

— Звучи ми подходящо. И Нанси е на това ниво. Сигурен съм, че мога да говоря с няколко други колеги и да вдигна сумата над сто хиляди, което е горе-долу минимумът, необходим, за да ни имат доверие. Веднага, щом достигнем това число, мисля да свикам пресконференция и да задвижа нещата. После ни остава само да седнем и да гледаме как парите потичат.

Санчес отиде до бюфета за десерт, върна се и отново седна срещу Търнър с дебел резен чийзкейк и парче шоколадов сладкиш, покрит с топка ванилов сладолед. Двамата почакаха да им напълнят отново чашите с кафе и тогава Санчес нагази в дълбоките води на въпроса за приемствеността в младежкия проект „Сънсет“.