Джон Лескроарт - Наградата

Хънт кимна.

— Si.

— Добре. И така, Търнър го наемат с цел да промени зонирането и да получи одобрение от Надзорния съвет. Това не се оказало толкова трудно, колкото би си помислил човек, понеже клиентите на Търнър имаха много пари, с които да започнат. Затова той просто намира експерти и им плаща да изработят неистинни доклади за околната среда. После плаща на един от надзорниците, Франк Адарио, да ги подкрепи и да ги прокара пред Борда. Обаче — и това е любимата ми част, — най-добрият му ход е, че е очаквал съпротива от страна на Дружеството за опазване на околната среда. Но по случайност то е имало да се справя с още около четирийсет и девет съмнителни парцела в целия щат. Той ги подкупил — президента им по-точно, — с не по-малко от един милион долара, за да забравят точно този парцел в така или иначе безмилостно замърсената околна среда. Какво толкова?

— И какво станало? — попита Хънт.

— Ами зоните били променени и всички спечелили. Освен, разбира се, градът, защото скоро се намерил купувач и му трябвали само около два месеца да разчисти и да разбере, че земята на практика е неизползваема.

— Не са ли ги съдили?

— Естествено. Даже спечелили, в смисъл, че сделката била анулирана. Но — и тази е най-великата част, — тогава Търнър и клиентите му дали под съд града , задето е одобрил промяната в зонирането. Били проявили немарливост и прочие. В крайна сметка, градът се споразумял с тези кретени с цената на около десет милиона долара.

— Има ли начин това момче Търнър да ми стане адвокат? — попита Хънт.

Джина му се усмихна мило.

— Не, тъй като аз съм твой адвокат. Но нали разбра какво имам предвид? А историята дори не е приключила още.

— Слушам те.

— Добре. Преди споразумението, за сделката и делото се говори какво ли не, а всички надзорници, които са гласували промяната в зонирането, се пекат на бавен огън. Точно по това време на сцената излиза Комо. Поне на тази конкретна сцена.

Хънт наклони глава.

— Откъде знаеш всичко това?

Роейк го погледна косо.

— Най-вече от Дейвид. — Ставаше въпрос за бившото й гадже, Дейвид Фриймън, който в продължение на повече от четирийсет години преди да умре, бе един от юридическите титани на града. — Той беше съветник на Дружеството за опазване на околната среда.

— А-ха. Добре, да се върнем на Комо.

— Комо вижда тук някаква възможност и почва да взема от парите на определени спонсори на младежкия проект „Сънсет“, които имат интереси в местното развитие, и да ги налива в кампаниите на надзорниците, които пък се опитват да изместят мошениците, навлекли на града тази измама.

— Това май е незаконно — отбеляза Хънт.

— О, разбира се, че е незаконно. Но това има значение само, ако някой ще завежда дело. По онова време обаче в кабинета на областния прокурор, навярно поради факта, че същият имал син с рехабилитационни проблеми, нямало никакви изгледи някой да заведе дело.

— Става все по-добре — заяви Хънт.

— Убедена бях, че това ще ти достави удоволствие. И така, да продължа, познай какво? Избрани са нови надзорници. И те са такива, че — с цел да се избегнат разходите и разправиите по един нов процес, за доброто на града и за да оставят цялата тази мръсотия зад гърба си, — одобряват споразумението. С други думи, всичко просто било забравено. О, само още едно нещо.

— Давай.

— Пак тогава градът се съгласил порутеното и изоставено бившо начално училище „Оушън парк“ да се прехвърли на младежкия проект „Сънсет“, за да бъде използвано като негова щаб квартира.

— Е — Хънт се върна към вечерята си, — ти изказа своята гледна точка. Но аз продължавам да си мисля, че има голяма разлика между тези финансови далавери и реалните убийства.

— Нима?

— Да.

— Ами, тогава по-добре да не ти казвам за Адарио и Ейърс — надзорника и президента на Дружеството за опазване на околната среда.

— Но се обзалагам, че все пак ще ми кажеш.

Тя кимна.

— Преди споразумението да бъде огласено, Адарио изглежда се е самоубил, а Ейърс изглежда е станал жертва на неразкрита пътна катастрофа.

— Прави ми впечатление, че два пъти използва „изглежда“.

— Точно така. — Джина отново кимна сериозно. — Хубава думичка, не мислиш ли? „Изглежда“ е новата дума за „версията е, че“.

Тамара отвори очи, преди часовникът да звънне. Навън бе още тъмно и за момент тя не бе в състояние да разбере къде се намира, макар да спеше в същото сгъваемо легло, което използваше от шест месеца насам. Обърна се към електронния часовник на перваза на прозореца и видя, че е 4:42.