Джон Лескроарт - Наградата

После Тамара се качи при тях и всички получиха по една малка синя чашка с лимончело.

Най-накрая Хънт заговори за предложението на Мики относно Комо.

— След като си тръгна, аз проверих, Мик, и ти се оказа прав. Все още никой не е обещал награда.

— Работите ли по това? — попита Тамара.

— Все още не — отговори Мики.

Хънт продължи:

— На Мики му хрумна идеята, че бихме могли да позавъртим някакъв бизнес, да се отбием при някои благотворителни организации. Добрата новина е, че днес следобед се обадих на полицейската гореща линия и се оказа, че няма нищо за Комо. Така че, поне засега, полицията не разполага с нищо специално за това убийство. Чува се само автомат, който те уведомява, че ще се свържат с теб. Значи, вратата може и да е отворена. Лошата новина е, че вратата може и да не е отворена за нас.

— Говори ли с Джул? — попита Мики.

Хънт поклати отрицателно глава.

— Мислех си да се натреса утре у тях. Струва ми се, че жена му още ме харесва, въпреки, че Кони притежава гена на „лоялната полицейска съпруга“ и не мога да съм сигурен. Двамата с нея обаче сме преминали през много неща. Значи има някаква слаба надежда. При всички случаи, скоро ще разбера.

Пар прочисти гърло.

— Кой е Джул?

— Един мой приятел — обясни Хънт. — А също и ченгето, на което е възложен случая.

— И защо ти ще говориш с него, в смисъл — във връзка с наградата?

— Защото, ако изобщо имаме някакъв шанс да осъществим тази работа, ще трябва да координираме всяко нещо, което правим с онова, което те правят. Може би си чувал, че понякога ченгетата не обичат да споделят. Не е лошо Джул да бъде убеден, че това би му било от полза. — Видя озадачената физиономия на Пар и попита: — Какво?

— Просто малко ми се вижда като колата, впрегната пред коня. Искам да кажа, ако все още няма никаква награда, вие какво носите на купона? Положението ви няма ли да е адски по-силно, ако можехте да предложите нещо реално?

— Това не беше лошо — съгласи се Мики. — Почакай, докато говорим с тези благотворителни организации, после говори с Джул.

— Или направете това — продължи Пар, — или си спестете много време и идете направо при Лен Търнър.

— Кой е той? — попита Хънт.

— Той май е най-голямата работа в организациите с нестопанска цел в града.

— В какъв смисъл? — попита Хънт. — Никога не съм чувал за него.

Пар се изкикоти.

— Той точно това иска. Адвокат е, май на върха на благотворителната хранителна верига. Представлява повечето големи, а също така управлява дългосрочната кметска програма. Преди време беше дясната ръка на Доминик, а сега май има още по-голямо влияние. Ако искаш да бъде обещана някаква награда, с този човек трябва да разговаряш.

— Лен Търнър, разбрах — заключи Хънт.

— А после хвани копелето, дето е убило Доминик.

Хънт хвърли поглед към Мики и отново се обърна към Пар.

— Няма да е точно така, Джим. Основната ни работа ще бъде да приемаме обажданията. Всъщност няма да водим собствено разследване.

Пар наведе очи.

— А би трябвало, по дяволите. — Той преглътна, като че ли да потуши някаква силна емоция, после отново огледа насядалите около масата.

— Работата е там, че Доминик просто спаси това семейство. Не беше длъжен да ми дава тази работа. Никой друг не би го направил, не и с моята биография. Искам да кажа, ето ме, вече прекарал два инфаркта… по дяволите, всички знаем как беше. Но той повярва, че мога да се стегна и да си върша работата всеки ден. И благодарение на това, в края на краищата успях да изградя един добър живот и да дам възможност и на вас, деца, да го направите. А после някой идва и го убива. Това просто не е честно. Не е честно. — Влажните му очи блестяха. — Трябва да бъдат заловени. Това е всичко, което искам да кажа, нещата са лични. И ако вие ще се ангажирате с тази работа, не е лошо да го имате предвид, докато си вършите работата.

— Джим е прав — обади се Тамара. — Ако попаднем на следа, трябва да го заловим.

— Ние? — попита Хънт.

Тамара кимна.

— Това е другото нещо, което искам да кажа, докато сме още на тази тема.

— Слушам.

— Ами, не съм сигурна, дали наистина искаш да го чуеш, след като бях толкова несериозна толкова време. Но ако ти ще разследваш, Уайът, а Мики ще ходи да гони хората, склонни да дават награди, кой ще стои на телефона и ще пази офиса?

За един дълъг момент над масата натегна тишина.

Накрая Мики каза:

— Предполагам, сестричке, че това ще си ти.

— Което би било велико — намеси се Хънт, — ако действително имаше награда и ако някой ни плащаше да я предоставим. Обърнете внимание на двойната употреба на „ако“.