Джон Лескроарт - Наградата

Хънт отговори малко предпазливо:

— Според мен, не че го омаловажават, по-скоро им трябва време да открият и проследят съответните улики. И тъкмо тук си мислим, че ще сме от полза.

— Точно на това се надявах и аз. Защото колкото повече се протака тази работа, толкова повече може да засегне цялата общност. — Той помълча. — Говоря за благотворителната общност.

Хънт остави чашата си.

Търнър продължи:

— Когато става въпрос за човек с положението на Доминик, неизбежно ще тръгнат слухове за това, какво в действителност е станало, защо и кой какво прикрива. А според мен жизнено важно е тези слухове да се пресекат и по някакъв начин да се контролират свободните разсъждения на хора, които иначе може и да имат искреното желание да помогнат.

— Така и смятаме да процедираме, сър. Ако наградата стане достатъчно голяма и предизвика множество обаждания, значително число от тях навярно ще варират от неправдоподобни до абсурдни. Нашата идея е да ги открием и да спестим на полицаите време, така че те да могат да се съсредоточат върху правилните улики.

— Разбира се. Естествено. Разбира се. Но аз говоря за друго — ако ще работим заедно, вие и аз, — говоря за това, да се контролира по някакъв начин потока информация, достъпен за публиката. — Търнър изглежда си даде сметка как е прозвучало казаното от него, затова вдигна длан. — Не казвам да крием нещо, разбира се, изобщо нямах това предвид. Но не бива да забравяте, че в този град има определен брой хора, които смятат нашата работа за излишна и непродуктивна, дори ненужна и нищо няма да им хареса повече от факта да получат оръжие, с което да ни разпердушинят.

Хънт се облегна назад.

— Да не би да подозирате, че те ще намерят това оръжие в лицето на господин Комо?

— Не. Силно, силно се съмнявам. Доминик посвети целия си живот на каузата да намали бедността и да помогне на отритнатите. Но въпреки всичко, ще се намерят хора, които да го окалят. И точно това се надявам вие да можете да контролирате. Как ви звучи?

Хънт почувства, че собственият му контрол върху параметрите на ангажимента с този човек, ако изобщо имаше такъв, вече бе почнал да отслабва. Изобщо не беше сигурен, че може да обещае на Търнър онова, което той описваше, нещо повече, не беше сигурен дори дали то е разумно. Просто не знаеше. Човекът бе властен и убедителен и очевидно си имаше собствен план, но пък Хънт не мислеше, че е задължително да стигнат до конфликт, който той да не може да разреши. Затова, след миг размисъл, кимна утвърдително.

— Изпълнимо. Звучи ми изпълнимо.

Търнър плесна с ръце.

— Добре. Наистина намирам идеята за отлична, господин Хънт. И така, как по-точно смятате да процедирате?

През следващите няколко минути Хънт подробно му разкри замисъла на Мики да се свържат с колкото се може повече организации с нестопанска цел в града и да ги убедят да се включат във фонда за наградата. През цялото време Търнър кимаше одобрително и накрая предложи услугите си да помогне по всякакъв начин в убеждаването — той познаваше всички тези хора. Всъщност, каза на Хънт, най-разумното било, че ще има централизиран щаб; самият Търнър можел да се яви третото лице, пазещо фонда, съответно разпореждащо се с наградата и след консултация с правните органи, да определи кои ще я получи, ако изобщо има такъв.

Той щял да бъде връзката между Хънт и разнообразните организации в хода на съвместната им работа. Също така щял с радост да съветва Хънт ако възникне съмнение дали дадена информация трябва да види бял свят или не.

— И накрая — продължи той. — Струва ми се, че трябва да поговорим за компенсацията за всичките ви усилия в това отношение.

— Аз и двамата ми асистенти смятаме да приложим обичайната си такса на час. Още в първия ден на следващата седмица мога да ви представя програмата ни.

— Звучи ми справедливо.

— Чудесно, но има още едно дребно нещо. Цялата тази работа едва ли ще стане, ако нямаме гаранция за определена гъвкавост от страна на градските власти.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че ако общественият защитник или окръжният прокурор решат да блокират онова, което получаваме по телефона чрез ограничителна заповед или забрана, все едно как, тогава ние няма да получим никакви обаждания.

За един кратък момент Търнър разсъждава върху това.

— Мога да проведа няколко разговора и да помогна в това отношение. Междувременно, ще поръчам изработването през следващите няколко дена на договора, но ако предпочитате да започнете колкото се може по-скоро, можем да действаме старомодно и да сключим джентълменско споразумение чрез стискане на ръце още сега. Как ви звучи това?