Джон Лескроарт - Наградата

— И затова ме остави да спечеля, така ли?

Хънт се изкикоти.

— Може би не. Това не е съвсем в моя стил. Ако ще играя, ще те бия.

— Забелязах. Поздравления. Мисията изпълнена.

Хънт кимна в съгласие.

— Значи на теория — добави Мики, — това означава, че все още си ми длъжник, така ли?

— Точно така, на теория. — Хънт отпи от чашата си. — Клониш ли нанякъде?

— Не съвсем, само към причината, поради която всъщност дойдох. Искаш ли да отгатнеш кои ченгета са поели случая на Доминик Комо?

Хънт отпи от лимонадата, избърса потта от челото си, после изтри ръце в тениската. Той погледна към изрисуваната с графити сграда от другата страна на алеята.

— Е, щом поставяш въпроса по този начин, предполагам, че Девин е един от тях. А Русо му е партньор.

— Да не би да имаш кристално кълбо?

Хънт сви рамене при комплимента и разпери длани.

— Елементарно, скъпи ми Дейд. Но, ако смея да запитам, това има връзка с нас, защото?

— Защото ще можем да разговаряме с тях.

— За Комо? И защо ще искаме да го правим?

Мики си пое въздух и се впусна в обяснение на своята стратегия, по средата на което бе прекъснат от Хънт:

— Чакай малко. Добра идея, но ченгетата вече си имат отдел, които се занимава с обажданията по повод на награди.

— Зная. Но важното е, че ние ще се ориентираме към хората, които не биха се обадили на властите, нито на ченгетата.

Хънт пое меко:

— Мик, не се обиждай, но идеята, както и човекът, който би се обадил, са просто тъпи. При това влагам възможно най-добро чувство. Така или иначе, ние ще трябва да предадем на ченгетата всичко, до което се доберем. Така че, някой си се обадил първо на нас — голяма работа. В крайна сметка ще говорят пак с ченгетата. Тук нямаме предимство. Не можем да обещаем анонимност. Просто ще бъдем едно излишно телефонно обаждане.

— Да, но номерът е изобщо да ги накараме да се обадят. Едва след това лекичко ги въвеждаме в процедурата, което може и да не е толкова трудно, ако става въпрос за много пари и насреща си нямаме пълни откачалки. Може първоначално да не питаме за имена. Не можем да разкрием нещо, което не знаем. Ако изглежда, че действително притежават някаква информация, просто ще им обясним, че ще се наложи да ги идентифицираме, ако искат да вземат наградата. Цялата идея, Уайът, е в това да получим информация от хора, които иначе нищо не биха казали. Подробностите можем да уточняваме по-късно.

— И в мечтите ти — за колко голяма награда говорим?

— Нямам представа. В най-добрия случаи петдесет, може би сто хиляди, а може и повече. Не зная колко часове ще ни платят, но поне ще е някаква работа, която за още известно време да позакърпи положението…

— И отново — как ще намерим хората, готови да предложат награда?

— Хаиде де, Уайът, поразсъждавай малко с мен. Аз ще ида и ще поговоря с тях. Ще пуснем мухата на хората, които вече са склонни. Комо беше важна клечка в половината от тези благотворителни организации, както като консултант, така и като член на борда на директорите или директор. Той беше голяма работа. Ще се редят на опашка да помогнат да се залови убиецът му.

Хънт се изправи на крака, пресече алеята, после се обърна и се облегна на стената. Отпи от чашата си.

— А хрумвало ли ти е, че и полицията може вече да се е наредила на опашка да хване убиеца му? И няма да оцени нашето включване?

— Ами точно тук е ролята на Джул и Русо. Ще ги убедим колко сме ценни за разследването.

— Ако предположим, че Девин и Сара изобщо ще искат да говорят с мен.

— Аз го вярвам.

— Ами, мъчно ми е да го кажа, но и тази работа не ми се вижда много вероятна. — Хънт се оттласна от стената. — Аз се опитах да оправя нещата, но двамата с Дев нещо спряхме да движим заедно, след като Джина го сръфа на свидетелската скамейка по случая „Горман“.

— Да, помня. Но нали в крайна сметка той закопча истинския убиец по този случай? Благодарение на теб и Джина?

— Така е.

— Е?

— Е, съгласен съм. Той би трябвало да прелива от благодарност, задето възродихме западащата му кариера. Но някакси не погледна така на нещата. По-скоро си мисли, че съм му направил постановка, а Джина го е прецакала. А тя наистина го изложи на процеса. Не, по-лошо. Изкара го некомпетентен и глупав. А аз й помогнах. — Той поклати глава. — Така че, отговорът е не. Не на почти всичко, за което съм го помолил оттогава.

— Това обаче е нещо ново. И ще му спести време и усилия, вероятно по много и от двете. Трябва да проумее това. Ако не той, Русо ще го проумее.