Джон Лескроарт - Наградата

— И така — започна Мики, — за днес все още никакви ченгета ли не са идвали?

— Не.

— А колко време разговаряха с теб вчера?

— Около час. Бяха двама, мъж и жена.

— Запомни ли имената им?

Тя поклати отрицателно глава, но после каза:

— Почакай — след което изведнъж скочи и се втурна в къщата. Няколко секунди по-късно се показа отново и подаде на Мики две визитни картички.

— Е, доста прилични новини — отбеляза той с усмивка и искрена изненада.

— Какво?

— Познавам тези хора. Те са от добрите. Девин Джул е може би най-добрият приятел на моя шеф.

— Не виждам как това ще ми помогне на практика — каза Алиша.

— Ще помогне, защото те навярно ще говорят с нас неофициално. Може и да са склонни да проявят известна благосклонност, която иначе не е задължителна част от процедурата по арестите. И най-малкото нещо сега е от полза. Ще видиш.

— Надявам се да не видя. — Големите й очи се разтвориха широко — видя се бялото около искрящите й зелени ириси, — тя протегна ръка и докосна неговата за секунда. — Значи смяташ, че ще ме арестуват?

Мики премина в отстъпление:

— Не, не, не. Казвам само, че може да се окаже предимство, че познаваме инспекторите, това е всичко. И че и те ни познават. Няма да навреди.

Мики не бе сигурен дали това е така. Определено, ако Алиша се превърнеше в главен заподозрян, имаше всички шансове тя да се окаже с белезници в мига, в който разследващите убийството констатираха, че имат достатъчно доказателства да я арестуват. И независимо от каквито и да било лични връзки между Хънт и някой от двамата, те щяха незабавно да я задържат.

От друга страна, в редица други случаи Хънт бе играл ролята на адвокат на дявола по отношение на Девин Джул, благодарение на което повече от веднъж бе предпазвал Джул от прибързани действия и арест на неправилния човек. Обаче в един от последните случаи на Джул, делото по убийство „Народът на щата Калифорния срещу Стюарт Горман“, приятелката на Хънт, Джина, бе разпънала на кръст инспектора в качеството му на свидетел, за да постигне оправдаване на клиента си, което бе обтегнало отношенията между Джул и Хънт. Така че цялата работа с познаването на експертите по убийствата беше както лична, така и неясна, но Мики си спомняше случаи, в които това бе работило в полза на Хънт и му се щеше Алиша да повярва, че и сега ще стане така.

— Познанството с тези хора може и да не навреди — каза Ян, — но и няма да е от полза, ако Алиша не ти стане клиентка. Затова дай да не й надигаме надеждите.

— Защо да не мога да ти бъда клиентка? — попита Алиша.

— Има проблем с парите — започна Мики, — но аз го премислих отново и може да не се окаже непреодолим. Ще трябва да говоря с господин Хънт и да видя какво ще каже той, но ми се струва, че би могъл да се намери начин да разследваме това нещо, от твое име — което е и вашето желание, — и същевременно да ни се плати, за да го сторим, което пък е нашето желание.

— И как ще го направиш? — попита Ян.

Мики позабави отговора си, понеже още не бе съвсем сигурен.

— Първата стъпка е да се свържем с благотворителните организации, в които е участвал Доминик, и да видим, дали някоя от тях няма да е склонна да отдели средства за награда. — Той погледна право в Алиша. — Ян ми каза, че през последните няколко месеца си станала много близка с него. Вярно ли е това?

Тя хвърли бърз поглед към брат си, после отново се обърна към Мики.

— Бях доброволка в младежкия проект „Сънсет“. Запалих се по работата. Надявам се тя да стане работата на живота ми.

— Значи познаваш тези хора? Хората, с които Доминик е работил?

— Някои повече, други по-малко, но вече ги познавам всичките, да.

— В такъв случай, ще се съгласиш ли да работиш с нас, ако се окаже, че така ще сме в състояние да ти помогнем?

Тя се поколеба само за миг, после го погледна.

— Каквото и да се иска — отговори.

— Добре — каза Мики. — Тогава ще избистря някои подробности и ще ги представя на господин Хънт да видим какво ще каже.

Тя отново постави ръка на неговата.

— Благодаря ти — каза му. — Страшно много ти благодаря. — Очите й бяха станали стъклени, навярно подготвени за нови сълзи. — Аз наистина не съм го убила — каза тя. — Да, много държах на него. Той беше страхотен човек и може би бяхме станали малко по-близки, но наистина не съм го убивала.

— Приемам това за дадено — каза той. Мики се изкушаваше да я попита какво има предвид под „малко по-близки“, но ако им станеше клиентка, щеше да има достатъчно време за всички тези въпроси. Даде си сметка, че доста се вълнува от усещането на ръката й върху своята, затова я потупа с професионален маниер и се отдръпна от масата. Изправи се, извади от портфейла си две визитни картички и ги подаде на Алиша и брат й. — Ако ченгетата дойдат отново, използвай правото си на едно обаждане и се обади на мен. Така ще мога поне да те свържа с добър адвокат. Междувременно нека да видя какво мога да направя.