Джон Лескроарт - Наградата

— Но казваш, че сега сестра ти има нужда от частен детектив във връзка със смъртта на Доминик?

Торп кимна.

— Тя беше доброволка в „Сънсет“ и през последните няколко месеца с него бяха станали доста близки. Вчера ченгетата дойдоха и говориха с нея. Тя останала с впечатлението, че по някакъв начин е заподозряна.

Мики помълча за момент да осмисли това. Накрая вдигна чашата си и отпи.

— Колко близки е доста близки?

— Не зная със сигурност.

— Но какво предполагаш?

Торп се намръщи, после сви рамене.

— Бих казал, че не е невъзможно да са имали авантюра, въпреки че Алиша постоянно твърди, че никога повече не би излязла с женен мъж.

— Повече?

— Казах ти, мъжете винаги са били нейния проблем. Тя е хубавичка, а като се има предвид, че баща и е самоубиец, си има и известни проблеми със зарязването и самочувствието. Иска да докаже, че е привлекателна за мъжете. Човек би казал, че след първите петдесет проблемът би трябвало да отшуми. Но в случая с Доминик, нито я питах, нито ми каза. Каза ми обаче, че не го е убила.

— Ти ли я попита?

Той кимна.

— Направо. Исках да зная с какво си имаме работа.

— Вярваш ли й?

— Абсолютно. Тя никога не би ме излъгала. Убеден съм в това.

— Добре.

— Освен това, само да беше я видял. Когато най-накрая се разбра, че той наистина е мъртъв, а не просто изчезнал, след като ти го намери в лагуната… Искам да кажа, че оттогава не е спряла да плаче.

Дори и с ограничения си опит в криминалните дела, Мики бе научил, че плачът не е гаранция за невинност, нито за каквото и да било друго. Уайът Хънт му беше казвал, че повечето хора, които са убили някой свой близък, впоследствие известно време плачат по една или друга причина — от искрено разкаяние за стореното от тях или пък от самосъжаление за белята, в която са се забъркали.

— И така, какво искаш да направи за теб един частен детектив? — попита Мики.

— Не съм сигурен, честно казано. Тази възможност ми хрумна, едва когато те видях по телевизията и казаха с какво се занимаваш. Зная, че не сме кой знае колко близки с теб. Но си помислих, че може да взимаш по-евтино от някой адвокат.

Тези думи предизвикаха кратък смях.

— Напълно вярно. През повечето време работим за адвокати. Това ни е основният ангажимент. Тъй че си прав, по-евтино взимаме. Въпреки че най-вероятно няма да се окажем онова, от което тя има нужда.

— Ами, аз си помислих, че поне не си ченге и няма да я накиснеш. Надявах се да можеш да откриеш истината.

— Обикновено не е толкова лесно. Но ти трябва да знаеш, че ченгетата няма да тръгнат да я накисват, освен ако нямат някакви улики, които насочват към нея. Освен това, истината може да не се окаже такава, каквато на теб ти се иска, въпреки онова, което ти е казала или не ти е казала.

— Разбирам. Но имам чувството… искам да кажа, ние говорихме за това и двамата смятаме, че трябва да направим нещо. Не можем просто да си седим и да чакаме ченгетата да си подредят случая около нея. Особено след като го е направил някой друг.

Мики разтегли устни в усмивка.

— Значи ти всъщност искаш ние да открием кой го е убил?

— Или поне да елиминирате Алиша от списъка на заподозрените.

— Да, но ако тя наистина е заподозряна, това от което действително се нуждаете, е адвокат.

— Само че и това е проблем.

— Защо?

— Пари. — Торп се приведе напред и подпря лакти на масата. — Искам да кажа, ние имаме около хиляда долара, но това е всичко. Няма да можем да намерим повече.

Мики се облегна назад и бавно постави чашата си на масата.

— Всъщност — проговори той накрая, — ако толкова са всичките ви пари, това в известен смисъл е добра новина.

— Как така?

— Не можете да си позволите дори и най-евтиния адвокат. А и никой уважаван детектив няма да се захване с подобен несигурен случай за такива пари. Затова няма нужда да давате каквото и да било. И ако някой — адвокат или детектив — ви предложи да се заеме срещу толкова нисък хонорар, трябва да знаете, че си имате работа с мошеник.

Раменете на Торп увиснаха.

— Друга добра новина — продължи Мики. — Ако срещу Алиша бъдат повдигнати обвинения, съдът ще й назначи служебен защитник. Нали знаеш това?

Но Торп поклати глава.

— Ако й повдигнат обвинения, това няма да е добра новина, независимо от всичко. Когато бях малък прекарах известно време в ареста. Мисля, че истинският затвор ще я убие. Не можем да допуснем да попадне там. Тя не е убила Доминик, заклевам се.

Мики разпери извинително ръце.