Джон Лескроарт - Наградата

Внезапно Мики се сети, че е пропуснал първата част от задачата си. Върна се в административните кабинки, откъдето бе звънял по телефона, намери аспирин и узна, че Картър е на паркинга — върнали им лимузината и той отишъл да провери, дали не са и направили нещо.

Намери го да седи сам зад волана, явно спеше под приятното, току-що показало се слънце. Предните стъкла бяха спуснати. Мики се поколеба, после закуцука към страната на шофьора. Щом стигна на около метър и половина, Картър проговори със затворени очи.

— Шумът от походката ти те издава. Кажи ми, че съм спечелил наградата.

— Съжалявам. Не още. Но шефът ми би желал да му се обадите. Може и да сте близо до наградата.

Мики набра номера на Хънт по телефона на Картър и му го връчи обратно. После се дръпна, така че да не подслушва и седна на асфалта, подпрян с гръб на сградата, потънал в сънливо полу-вцепенение под греещото слънце. Задряма, против волята си. Няколко секунди или минути по-късно се събуди. Картър все още говореше, но неговите реплики се състояха предимно от „да“ и „не“. С изключение на финалната фраза, когато каза:

— Това никога не ми е минавало през ум.

После Картър се приближи до Мики и свивайки рамене, му подаде телефона.

Гласът на Хънт потреперваше от напрежение, докато даваше на Мики новите разпоредби и дали заради тях, дали от кратката дрямка, или пък аспиринът бе подействал, но Мики внезапно почувства прилив на яснота и надежда.

Хънт знаеше, че Джим вече е пил, когато е напуснал „Ървинг пица“. После е заваляло горе-долу по времето, когато се предполага, че е тръгнал към „Ортега“. Не беше нелогично да се предположи, че това го е принудило да влезе в някой друг бар по пътя. Хънт бе проверил в интернет баровете в района и бе набелязал седемнайсет в близост с „Ортега“ кампус. Сега той продиктува на Мики имената и адресите им.

Тези места трябваше поне да бъдат проверени.

Щом затвори, Мики вдигна очи към Картър и каза:

— Е, какво ви каза той?

И Картър отговори:

— Каза ми да не ти казвам.

Девин Джул, Сара Русо и Уайът Хънт се срещнаха в „При Лу Гърка“ и заеха едно празно сепаре в дъното. Докато обядваха в колата, Сара бе решила да се обадят в „Мортънс“. От там разбраха, че Алиша Торп се е обадила и е казала, че е болна от грип. Щяла да отсъства поне през уикенда, което, заедно с почивните й дни, означаваше, че няма да я има най-малко до следващата сряда. И за двамата, Джул и Русо, това бе ясен знак, че тя се е скрила или е избягала, затова инспекторите отмениха проучването си в квартала на Нешек и си насрочиха среща с Хънт. Сега от първостепенно значение бе да попаднат на следите на Торп и ако я намерят, да я доведат за разпит.

— Хей — възрази Хънт, — случва се хората да се разболеят.

Русо намръщено отпи голяма глътка от лимонадата си.

— Вярно е — каза, — но тя не си лежи вкъщи да се лекува. Не е и при брат си. Не е в болница. Допускаме, че не е и с твоето момче Мики.

Хънт остана с наведена глава и се въздържа от коментар.

— Какво остава тогава? — попита Джул. — Избягала е.

— Може вчера да сте я изплашили — допусна Хънт. — Тя знае, че сте намерили шала. Било е само въпрос на време.

Джул късаше салфетката си на малки парченца.

— Мамка му.

Русо кимна.

— Точно така, мамка му. В ръцете ни беше.

— Ще се появи — заяви Джул.

— Да се надяваме, че ще го направи, докато сме още живи — язвително подметна Русо.

Хънт забеляза очевидното напрежение между двамата инспектори, дължащо се вероятно на нежеланието на Джул — резултат от опита му напоследък, най-вече във връзка с Джина Роейк, — да задържат Алиша и да говорят с нея в една от стаите за разпити на отдела по убийства, където, благодарение на страховитата обстановка, много по-лесно се постигаха резултати.

— Затова искахме да включим теб и Мики, а дори и сестра му — добави Русо. — Те се познават с много от онези хора, нали така? Искаме да пуснеш слуха.

— Абсолютно — съгласи се Хънт, — веднага се залавяме. — После смени темата. — Междувременно, докато така се забавляваме тук, дали не изкопахте нещичко за Кейдриън?

— А, Кейдриън — каза Джул. — Как се натъкна на него?

Хънт сви рамене.

— Той е полковник или нещо такова в Батальона в „Сънсет“, но се мотае с Лен Търнър и се чудех каква му е ролята. Имате ли нещо за него?

— Чист е — отговори Джул. — Поне, откакто е пораснал. Разбира се, само от седем месеца е напуснал младежката ферма, така че не е имал много време да се върне към старите навици. Но като дете е бил доста голям задник. Прибрали са го за непредумишлено убийство, когато е бил на шестнайсет, въпреки че е имало съмнения, дали не става въпрос за умишлено. Окръжният прокурор едва не го е обвинил като възрастен, но чух, че твоят приятел господин Търнър е оказал известно влияние и изведнъж се оказало, че Кейдриън се нуждае от рехабилитация и утеха.