Джон Лескроарт - Наградата

— Това може и да е проблем — каза той, — но ще се постарая да не ме провали.

Хънт каза:

— Вдигни, Девин. Важно е.

След няколко секунди се чу гласът на инспектора:

— Насред вечерята си съм, Уайът, затова най-добре да си струва.

— И още как — увери го Хънт. — Какво, ако ти кажа, че съм намерил Алиша?

— Наистина ли?

— Аз попитах пръв. Какво?

— Щях да ти кажа да я държиш под око, докато пристигна там, където е, и й сложа белезниците. Къде е тя?

— Ще я арестуваш ли? Дори и без да притежаваш ДНК от шала?

— Получихме резултатите, точно преди да се прибера вкъщи. На Комо е. Така, че я пипнахме.

— Само дето, както се оказва, все още не знаете къде е.

— Но ти знаеш.

— Никога не съм го твърдял.

— Не ми се прави на умник, Уайът. Къде е тя?

— Мога да я накарам да дойде тук.

— Последен път. Къде е?

— Тук. В къщи. На склада.

— Добре. Направи, каквото ти казах.

— Ще се опитам. — Хънт направи пауза. — При условие, че няма да я арестуваш.

Смехът на Джул експлодира в слушалката.

— И защо, за Бога, да се съглася с това?

— Защото също така ще ти доставя и убиеца.

— О, нима? И кой е той?

— Мога да ти кажа, но няма да е в услуга нито на мен, нито на Алиша.

— Значи вече е Алиша, така ли?

— А също и моя клиентка.

— Каква?

— Чу ме.

— И кога се случи това?

— Няма никакво значение. Не и за теб. Има значение да обещаеш, че няма да я арестуваш.

— Докога?

— Докато не ти доставя убиеца.

Още един изблик на смях.

— А кога ще стане това?

— Може би тази нощ.

— Тази нощ. Добро предложение. Но аз имам по-добро — заяви Джул. — Какво ще кажеш първо да арестувам Торп?

— Не. Тогава всички обещания отпадат.

— Твърдиш, че знаеш кой е убиецът?

— Твърдя, че ако ти искаш да разбереш, трябва да обещаеш да не я арестуваш. Край на историята.

— Ами ако грешиш?

— Не греша.

— Значи отвеждаме Алиша и ако ти докажеш, че грешим, я пускаме.

— Добър опит, Дев. Но в действителност ще стане така, че ако веднъж я задържиш, ще е невъзможно да арестуваш другиго. Защо ли? Защото направо ще изградиш защитата на следващия си заподозрян: „О, Ваша чест, миналата седмица беше Алиша Торп, но тази седмица вече е клиентът ми Х, той го е направил“. Да не говорим, че втори арест за едно и също престъпление ще изкара и двама ви със Сара глупаци.

— Не, това не би…

— Глупости. Чуй ме. Ако сега я арестуваш, ще й повдигнат цял куп обвинения в серийно убийство и няма да й се полага гаранция. Окръжният прокурор ще каже, че тя може да отхвърля обвиненията чак на процеса, но процесът ще се върти около физическите доказателства, а те сочат нея. Междувременно, докато Алиша е в затвора, истинският убиец ще има достъп до всички доказателства и ще си затвърди версията, ако преди това не напусне града. Така ще стане в действителност, Дев и ти дяволски добре го знаеш. Затова не мога да ти кажа кой е убиецът. Защото ти ще кажеш само „Благодаря за участието“ и ще арестуваш моята клиентка. Налага се да те убедя. А аз мога да го направя. Но първо ми трябва думата ти. Никакъв арест. Не подлежи на обсъждане.

Дълго мълчание. После:

— Къде е тя сега?

— Няма значение — отговори Хънт. — На тайно място. Мики я намери. Но важното е, че го накарах да я доведе тук.

— А тя защо ще го прави? Да идва там?

— Защото Мики я е убедил, че това е най-безопасното място за нея. А тя вярва на Мики.

— Мамка му.

— Все това повтаряш.

— А знаеш ли защо? Защото все е подходящо. Мамка му, мамка му, мамка му. И какво трябва да направя със Сара?

— Не съм сигурен, дали тя ще се съгласи с условията.

— Значи трябва да отрежа и партньорката си. Зная, че не си ченге, Уайът, но на подобно поведение не гледат никак с добро око там, в управлението.

— Ами, виж, давам си сметка. Но важните неща стават сега. Това е всичко, което мога да ти кажа.

Уайът чу тиха въздишка на примирение и взето решение.

— Добре — каза Джул. — Между двайсет минути и половин час.

— Трябва да свършат работа — съгласи се Хънт.

До осем и половина мястото беше подредено така, както Хънт го искаше: хубав демократичен кръг от единайсет сгъваеми стола, разположени на баскетболното му игрище. В крайна сметка бе успял да придума, прилъже или по друг начин да убеди всички главни герои да се съберат в неговия склад в девет часа, така че, в зависимост от това, какво им бе казал Хънт, да могат да дадат по-подробна информация, да се борят за своя дял от наградата, да си потвърдят алибитата или просто да се осведомят за напредъка на разследването. Или в крайна сметка, в случая с Джул — да арестува истинския убиец.