Джон Лескроарт - Наградата

Търнър се облегна назад, поклащайки глава подигравателно.

— Ами, естествено, че не съм. Нелепа идея.

— Цялата концепция е нелепа — намеси се Джейми Санчес. — Лола и аз отидохме на вечеря след срещата и после се прибрахме заедно.

— Къде отидохте на вечеря? — попита Хънт.

— В „Хейс вали грил“. От Градската зала отидохме право там. В заведението ни познават. Сигурен съм дори, че си пазя касовата бележка от кредитната карта.

— А след това?

— Исусе! — Търнър вдигна ръце като за призив. — Инспектор Джул, с подобни разпити ли смята господин Хънт да стигнем до някъде? Имате ли причина да смятате, че Джими и Лола Санчес са дори и потенциални заподозрени за което и да е от тези убийства?

Джул отвърна:

— Не, сър. Нямам. — Той се обърна към Хънт. — Ако това е идеята ти за разрешаване на случая, Уайът, може би е по-добре да пратиш тези добри хора да си идат у дома и да ме оставиш да си свърша работата като арестувам заподозряната.

Хънт запази самообладание.

— Господин Санчес — продължи той, — поднасям извиненията си на вас и съпругата ви. Използвах ви като пример към въпроса на господин Търнър относно процеса на елиминиране, който, всички сме съгласни, не е съвсем удовлетворителен. Много по-добре стои въпросът за информацията, която вече сме получили и противоречията между казаното от един човек и от друг. — Сега Хънт се извъртя на стола си. — Например, вие, госпожа Комо. Вие ми казахте, че съпругът ви е бил влюбен в госпожица Торп и че…

Елън го прекъсна, като се сопна:

— Така беше. Сам ми призна. Няма никакво съмнение в това.

— Не, не за голия факт. Да, съпругът ви е бил влюбен в нея. Но Алиша се кълне, че не са имали физическа връзка.

— Ами, тя лъже. Вие какво очаквахте?

— Не лъжа — възрази Алиша, но Роейк я възпря с ръка.

— Откъде знаете, че лъже? — продължи Хънт.

— Защото са ги хванали в офиса.

— Да правят любов, имате предвид?

— Да се чукат , имам предвид. Чукали са се, не са правили любов. Не се опитвайте да го разкрасявате.

— И къде са го правили?

— Какво? Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, в чисто физически смисъл, къде са правили секс в офиса, когато са ги хванали?

— Не зная. Откъде бих могла да зная?

— А как изобщо узнахте за това?

— Ами — челото й се смръщи, после се проясни. — Лорейн ми каза. Мисля, че дори ви го казах, не е ли така, господин Хънт?

— Да, така е. И така, госпожо Хес. — Той се обърна към нея. — Позволете да ви попитам. Къде в офиса видяхте господин Комо и Алиша да правят секс?

Хес бе изпънала гръб и седеше с ръце в скута.

— Не зная — поклати глава тя. — Всъщност, не ги видях лично. Някой от хората ми беше, една от младите жени.

— А помните ли коя по-точно?

— Не. Като че ли по едно време вече всички знаеха. Сещате се как става в офисите.

— Значи, вие, госпожо Хес, не сте знаели със сигурност от първа ръка за тази физическа страна от връзката между Алиша и Доминик?

— Не. Не от първа ръка, не.

— Но все пак сте предали тази информация на госпожа Комо?

— Мислех, че трябва да знае.

Елън Комо отново се намеси.

— Трябваше да зная, по дяволите.

— Да, а госпожа Хес се е погрижила това да стане, нали така?

— Тя ми е приятелка. Разбира се, че ще се погрижи.

— Разбира се. — Хънт си пое дъх и отново се размърда на стола си. — Господин Картър, като шофьор на Доминик, вие сте били наясно с много от личните му неща, дори с тайните, така ли е?

— Лаская се от мисълта, че е така.

— Имало ли е случай, да сте го чували да говори за госпожица Торп?

— Да, често, откакто тя почна да го вози сутрин.

— Той беше ли влюбен в нея?

— Да. Поне сам така ми каза.

— А разказваше ли ви също някакви подробности от любовния си живот с нея, ако е имало такъв?

Картър сухо се засмя.

— Само факта, че не е имал никакъв любовен живот с нея.

— Това не е вярно! — възкликна госпожа Комо. — Зная, че той…

— Не, мадам. Истина е и аз го зная. — Картър се оживи и продължи да информира останалите. — Той се шегуваше как изпитва такава чиста любов, а никой от двамата няма да направи нищо за нея. Говорили са за това. Как да я вижда всеки ден, но да не може да я докосне и да знае, че никога няма да може, това късало сърцето му.

Елън отново не повярва.

— Глупости, Ал! — викна му тя. — Това са чисти глупости.

— Не, мадам. Той ми го каза.

— Добре, Ал — каза Хънт. — Нека те попитам. През осемте години, в които си возил Доминик, известно ли ти е било той да се е виждал с други жени?