Джон Лескроарт - Наградата

— Понеже не се случи…

— О, и още едно последно нещо… тъй като Лорейн се самоубива, след като се прибира вкъщи, така и не успява да ни каже къде в езерото „Мърсед“ е потопила Джим Пар, след като го е застреляла и той без съмнение също щеше да умре.

— И още може.

— Точно така. Но вероятно мъртъв, или както би го казал Били Кристъл, предимно мъртъв, е далеч за предпочитане пред напълно и официално мъртъв. Направени са проучвания по този въпрос.

— Добре. — Хънт кръстоса крака и се облегна назад. — Да, всички тези неща щяха да са лоши, съгласен съм. Но какво друго ще ме посъветваш да правя в бъдеще, за да приложа ценните уроци, на които ме учиш в резултат на този случай?

— Какво ще кажеш просто да се обадиш на Джул — или който полицай се случи в бъдеще, — и да му разкажеш до какви изводи си стигнал?

— И тогава какво? Първо, той не ми вярва. Мисли си, че го баламосвам, за да предпазя Алиша. Второ, дори и да повярва, все още няма да разполага с доказателства. Затова ще го направи като по учебник. Ще се появи с двайсет и четири ченгета, екип криминалисти, танк и хеликоптер и така ще уплаши Лорейн, че тя ще избяга. Или по-лошо, просто ще иде и ще поговори с нея, а тя ще отрече и не само ще е по-предпазлива като знае, че навярно е заподозряна, но и Джул ще се озове обратно на първо квадратче…

— Не съвсем. Той може да намери свидетели в онзи бар „Нориега“. Или пък, след като намерят Джим, вече мъртъв, може да получи съдебна заповед да търси оръжието.

— Тя обаче вече ще е наясно, че я разследват и ще се отърве от него.

— В крайна сметка щяха да стигнат до нея, Уайът.

— Не съм толкова сигурен. А и във всеки случай, нямаше да е достатъчно скоро. И той, и Русо се бяха съсредоточили изцяло върху Алиша, спомни си. Най-малкото, щяха да я задържат — дори с твоето присъствие като неин адвокат — и щяха да я изтормозят. А тя беше наш клиент. За мен представляваше главната отговорност.

— Това е друго нещо, Уайът: как така стана твоя клиентка?

— Мики я доведе. Той се ангажира от наше име.

— Срещу какъв хонорар?

— Зная — съгласи се Хънт.

— И следователно, колко слаб е този аргумент?

— Много. Признавам. Но аз на него разчитах. Което проработи добре, бих казал в своя защита.

— Предполагам. Обаче се опитвам да ти обясня, че не беше нужно да поемаш толкова рискове, да ни събираш всичките по този начин.

— Налагаше се. Алиша трябваше да е там заради Девин, Картър, заради Хес, ти, заради Алиша, Елън, заради лъжата на Хес, че е видяла Алиша и Доминик да го правят. Търнър и двойката Санчес за повече достоверност и за да убедя Хес, че става въпрос за благотворителна вечеринка, аз и Мики, заради самото парти. Вероятно пак ще постъпя по същия начин при подобни обстоятелства.

— Които, за щастие, едва ли ще настъпят. — Тя отпи от уискито си, остави чашата на края на масичката, стана и прекоси стаята. Наведе се и го целуна. — Иска ми се просто да си помислиш. Толкова ли много искам?

С открито лице той вдигна дясната си ръка.

— С това обещавам да си помисля. — Хънт потупа тефтера, който все още лежеше в скута му. — Тези страници не са отишли напразно.

Все още приведена над него, с ръце върху дръжките на стола, тя го погледна право в очите.

— Мисля, че вече споменах — каза, — колко ме безпокои това, че лъжеш с такава лекота.

— Ходя на терапия по този въпрос. — Хънт се намръщи. — Честна дума.

Джим Пар, застанал твърде пиян до обраслия с тръстика ръб на езерото „Мърсед“, си мислеше, че са дошли на това уединено място, за да му бъде направено фелацио от все още горещата по неговите стандарти Лорейн Хес, така че пое 22-калибровия месингов куршум право с гърдите си. Пробивайки тежкото му палто, куршумът се забави значително, одраска гръдната му кост, отклони се надолу и леко вдясно, размина се с белия дроб и заседна зад едно ребро. Не засегна никой от жизненоважните органи, нито — което бе по-важно, — някоя артерия.

Въпреки това, вследствие на пиянството и куршума, Джим се просна като умрял — достатъчно, че да заблуди Хес, във всеки случай, — падна по гръб в калната тръстика и остана да лежи там неподвижно във все по-дълбоко коматозно състояние в продължение на следващите двайсет и осем часа, когато един полицейски патрул го намери точно, където Хес каза на Джул да го потърсят. Пулсът му едва се усещаше, телесната му температура беше 33 градуса и лекарите трябваше на два пъти да го съживяват в линейката, когато кардиограмата ставаше водоравна, на път за спешното отделение на болницата „Кайзер“ на „Масоник“ и „Гиъри“. Докторът му каза, че оживяването му било истинско чудо, но имаше теория, че престоят навън и ниската телесна температура навярно са го спасили. За това, как бе оцелял от куршума обаче, изобщо нямаше теория.