Джон Лескроарт - Наградата

През първите няколко дни Тамара и Мики идваха на посещения всеки ден и нощ, но той остана в интензивното, в общи линии неконтактен и Мики престана да се отбива толкова често, тъй като наистина мразеше болниците, пък и Джим така или иначе нямаше как да разбере, че той е там. Тамара обаче искаше да е наблизо, когато дядо й се събуди, както вярваше, че ще стане, и го посещаваше при всяка възможност.

Сега, шест дни, след като го бяха намерили, по време на вечерните часове за посещения, Тамара седеше до леглото му, на няколко пресечки от апартамента им и държеше студената му ръка в двете си длани, когато той отвори за първи път очи, видя я, стисна ръката й и се усмихна едва-едва.

Започна да казва нещо, но издаде само гърлен звук.

— Всичко е наред, Джим — прошепна ентусиазирано Тамара. — Аз съм Там. Ще се оправиш. — Той отново затвори очи за миг и през това време Тамара натисна звънеца до главата му.

Почти незабавно до нея се озова една сестра и гледайки съсредоточено в монитора, провери показателите му.

— Той е буден — каза Тамара. — Току-що се опита да говори с мен. — Тогава Джим отново отвори очи. — Може би трябва да му дадем малко вода?

— Водата винаги е полезна — потвърди сестрата. Тя наля една чаша от машината до леглото, сложи сламка в нея и я поднесе до устата на Джим. Той преглътна два-три пъти, леко отдръпна глава и изплю сламката.

— Къде сме? — попита.

— В „Каизер“ — отговори Тамара. — Бил си прострелян. Помниш ли?

Клатейки отрицателно глава, Джим отново затвори очи. Гръдният му кош се повдигаше и спускаше под завивките. Когато пак отвори очи, на Тамара се стори, че забелязва следи от предишните искрици.

— Мислех, че тя удря хората по главата — каза той.

— Значи помниш.

Едва забележимо кимване.

— Лорейн.

— Точно така.

Той въздъхна.

— Комо и тя.

— Да.

— Бях си го спомнил. Но не исках да казвам, докато не съм сигурен.

— Правилно си си спомнил.

— Мики ми каза да не ходя. Но трябваше да разбера.

— Няма нищо. Не се тревожи за това сега.

— Той ще ми нарита задника.

— Навярно.

Джим помълча, колкото едва да си поеме дъх.

— Обаче с пистолет?

— На бившия й съпруг. След първите двама решила, че трябва да е по-чисто.

Лицето му леко се сбръчка като от смях или иронична усмивка.

— Виж ме сега. Харесвам ли ти?

— Много, Джим. Много ми харесваш.

Той затвори очи, сякаш да съхрани момента.

— И къде е тя сега?

— В затвора.

Той кимна. И затвори очи.

— Уморен е — каза сестрата. — Може би това е достатъчно за днес.

— Добре. — Тамара не искаше да го насилва. Стисна още веднъж ръката му и почувства слабата, но осезателна реакция. Устните му леко се извиха нагоре. Тя стана и се приведе да го целуне по страната. — Утре ще доведа Мики — прошепна. — Ти се оправяй през това време.

Почна да издърпва ръката си изпод неговата, но внезапно той я стисна достатъчно, че да я задържи и пак отвори очи.

— Там?

— Да?

— Храниш ли се все още?

— Всеки ден, Джим. Всеки ден.

— Добре. Не спирай.

— Няма.

Той потупа ръката й.

— Това е любимото ми пораснало момиче. — И като кимна за последен път, отново затвори очи и натискът на ръката му върху нейната отслабна.

Тя постоя още край него, гледа как гърдите му се повдигат и спускат, после издърпа ръката си и тръгна към вратата.

Обвинението срещу Лорейн Хес бе повдигнато с многобройни юридически формалности във вечно претъпкания съд на Сан Франциско. Хънт седеше в зала 11 в тази петъчна сутрин и слушаше как тя пледира невиновност на основание невменяемост по две обвинения в убийство първа степен, едно обвинение в опит за убийство и за заплаха със смъртоносно оръжие.

Едва след като я отведоха обратно в килията, той пресече фоайето на Съдебната палата. Застана отвън на стъпалата, на вятъра и греещата светлина и поведе спор със себе си, дали да се върне и да се опита да говори с Джул. Не му се искаше обаче да се постави в позиция, че се извинява за необичайните си методи.

В крайна сметка, въпреки критиките на Джина, че е действал безразсъдно, той бе успял да предаде в ръцете на Джул убиеца на Доминик Комо и Нанси Нешек, без ни най-малка съпротива. През това време бе спасил приятеля си, както и Русо, от още един неправилен или в голяма степен погрешен, арест.

Ако на Джул не му харесваше начина, по който Хънт си бе свършил работата, толкова по-зле. Когато си на масата и ти дойде ръка, трябва да залагаш и да я изиграеш на момента и Хънт бе направил тъкмо това.