Джон Лескроарт - Наградата

Естествено, можеше да стане и по-различно. И разбира се, съществуваха повече рискове, отколкото им се искаше на Джул и Джина, но Хънт всъщност не беше ченге. Той бе частен детектив и не се налагаше да се съобразява с писаните и неписани правила на полицията. Ако на Джул това не му харесваше, щеше да се наложи да го преглътне.

Погледна си часовника, огледа и трафика, който се носеше покрай него по „Брайънт“, после слезе по стъпалата и пресече неправилно улицата по посока на „Лу Гърка“, където може би тъкмо почваха да изпълняват първите поръчки с днешния специалитет, какъвто и да се окажеше той.

Ако веднага отидеше там, Хънт щеше да си намери маса, без да се налага да чака.

Тъкмо преполовяваше ярешкото си гювече, седнал на маса за двама, далеч от входа и бара, когато над масата се надвеси сянка и в следващия миг Джул се настани на стола срещу него.

— Видях те там — заяви без предисловие той. — Възхитен съм, че тя пледира невиновна.

Хънт сви рамене.

— Как може, след като направи самопризнания?

— Случва се през цялото време — каза Джул. — Ще се изненадаш. — Посочи към яденето на Хънт. — Ярешко гювече?

Хънт кимна.

— Като ярето днес е особено прясно и вкусно.

— Има ли време и аз да хапна едно и да поговоря с теб или бързаш да разрешаваш друг случай?

— Нямам други случаи в графика си. Пак съм в помощния бизнес. Не че се оплаквам. Изведнъж се оказа, че има тонове работа там.

— Никога не вреди да попаднеш във вестниците.

— Да, и това е вярно. — Хънт отново сви рамене и завъртя една вилица във фидето. — За какво друго искаш да поговорим?

— От една седмица си мисля за това. Подлудява ме. Не мога да се сетя как си разбрал.

Хънт дъвчеше.

— Не съм. Не и до последната минута. Преди това грешах с всяко предположение. Търнър, Елън, Алиша. Бях обсебен от мотива с парите. Дори и не помислих за Хес.

— И какво се промени?

— Тя сама се издаде. Видях я на погребението на Комо и съобщих на нея, на Търнър и на цялата им банда за смъртта на Нешек. Още не бяха чули нищо за това, извън слуховете и, както можеше да се очаква, имаха въпроси. Но Хес ме попита, дали ченгетата са открили нещо в къщата й.

Джул се обади:

— А не би трябвало още да знае, че Нешек е била убита в дома си.

— Виждаш ли? И ти го проумяваш в крайна сметка. Но аз нищо не проумях. Не и тогава. Помислих си, че слухът, достигнал до тях, може да е включвал и тази подробност. Нали се сещаш: „Чухте ли, че Нанси е била убита в дома си снощи?“, нещо такова. Така че, не му отдадох голямо значение. Възможно е да е знаела. Така си помислих.

— Добре.

— На следващия ден Мики отива в „Сънсет“ и я разпитва за алибито й в понеделник вечер, а тя му казва, че цялата нощ е помагала на сина си с домашните, обаче изтърсва, че дори не знае къде живее Нешек. Тогава почвам да чувам едно тихичко „зън, зън, зън“ и се чудя каква е вероятността да е така. Искам да кажа, работила е с Доминик цяло десетилетие и всички тези ръководители непрекъснато се събират. — Той вдигна ръка и спря една от сервитьорките, която минаваше наблизо. — Ще поръчваш ли?

Джул кимна и каза на момичето, че смята да бъде оригинален и ще си поръча специалитета и диетична „Кола“. После отново се обърна към Хънт.

— Значи е казала, че не знае къде живее Нешек?

— Точно така. В същото време споделя с Мики колко и трябват пари. Големи сметки, лекарства. Но някакси по-рано е имала достатъчно, за да плаща на медицинска сестра на цял работен ден и на учител. Както и да е, това почна малко да ме гложди. Но пак продължавам да си мисля, че е възможно. Пък и тя все още имаше детето си за алиби. Плюс което, никакъв намек за мотив, така че отново пасувам. Втори път.

— Ясно, втори коз.

— Говоря с Алиша Торп, мъча се да разпердушиня нейната история и тогава тя ми казва, че се е запознала с Елън Комо на тържество на „Сънсет“ в къщата на Нешек.

— Елън? Пропускам ли нещо?

— Не, почакай. И така, Алиша разказва за тази първа среща с Елън и изпуска — казвам ти, чиста случайност, между другото, — че Доминик я е дръпнал от колегите от „Сънсет“, за да я запознае с Елън. И специално споменава Хес, която е била в къщата на Нешек.

— Още по-добре.

— Именно. Тогава ми хрумва, че истинската причина Елън да е сигурна, че Доминик е чукал Алиша е, понеже Хес й е казала. Твърдяла, че ги е хванала в действие няколко пъти. Виж, няма съмнение, че Доминик е кръшкал доста. Каква е вероятността тогава да се остави да го хванат в собствения му кабинет и то не веднъж, а няколко пъти? И почвам да се чудя: ако Хес не казва на Елън истината, какво има против Алиша? Което ме довежда естествено до най-древния мотив на света.