Джон Лескроарт - Наградата

— Пипнал си я.

— Не още. Мисля си някакви неща и виждам конкретни проблеми, но нямам нищо солидно за Комо и абсолютно никаква причина за Нешек. Затова съм с вързани ръце.

— Докато?

— Докато не си спомням за Ал Картър, който работи там от осем години и се предполага, че знае всичко. И е особено напрегнат, понеже е черен, има досие и смята, че вие, момчета, ще му се нахвърлите.

— Това са глупости. Не правим така. Дори не сме му хвърлили нещо повече от страничен поглед.

— Не мен трябва да убеждаваш, Дев. Както и да е, Ал иска да ни помогне да намерим убиеца на Комо, ако може и то не само, заради наградата. Затова карам Мики да го открие, говоря с него и го питам: първо, дали преди време Лорейн и Комо не са имали нещо помежду си? И познай какво? Не само преди време, но явно и няколко месеца, след постъпването на Алиша. С други думи, до преди няколко седмици.

— И той не е и помислял да каже това на някого?

— Смятал, че за Лорейн раздялата не е била проблем. Държала се готино. Вече не ставало въпрос за някаква страст според него. Тя била остаряла.

Диетичната „Кола“ на Джул пристигна и той отпи голяма глътка.

— Общо взето и тя така ни каза, за да ни подведе за мотива. И може би ще ти е интересно да научиш, че онази вечер, в понеделник, Нешек е отишла при Хес след срещата на ОВ и фактически я попитала, дали не трябва да поговори с теб, Уайът.

— Каза ли защо?

— Веднъж Нешек била в кабинета на Комо и видяла таен сейф, пълен с пари. Нямало ли да е по-добре за ОВ, попитала тя Хес, ако предадат парите, за които федералните твърдели, че са изчезнали? Или това само ще опетни репутацията на Комо и общата им работа. Хес си помислила, че Нешек всъщност й казва, че знае, дето тя е взела парите. Затова я убила.

— Значи, това би трябвало да са парите, които намерихте в къщата на Хес?

— Петстотин осемдесет и седем хиляди шестстотин и осемдесет долара, но кой ти ги брои? Между другото, не в дребни банкноти. — Джул отново отпи. — Но все още не сме стигнали до обаждането ти до Хес, въпреки, че разполагаш с всичко това — противоречието за къщата на Нешек, мотива.

— Правилно. Все още не беше достатъчно. Но имах предчувствие. Знаех, че Джим Пар се е упътил към „Сънсет“, но или не е стигнал до там, или е стигнал, но се е натъкнал на някой познат, който го е отвел другаде.

— Хес.

Хънт кимна.

— Хес. Затова попитах Картър, дали след погребението Хес се е върнала в „Сънсет“. Той определено е бил там и със сигурност щеше да знае. Каза ми, че не е. Тя обаче казала на Мики, че се е върнала.

— Ето ти тебе.

— Е, пак имаше елемент на късмет. Мики намери бара, в който го е завела, на около една пресечка зад ъгъла на „Сънсет“.

— Добре де, но защо ще убива Пар? — недоумяваше Джул.

— В общи линии, по същата причина като Нешек. От старото време Джим е знаел, че тя има нещо общо с Комо. Знаел е и за парите в брой, както и за сейфа, още като е бил шофьор.

— Обаче Ал Картър също знаеше всичко за това и тя е била наясно и за него.

— Защо, тогава, не го е убила ли? Не зная. Липса на възможност? А може и да си е мислила, че го е убедила — всъщност, сигурен съм, че е така, — че между нея и Комо вече няма нищо. Ако това те утешава, Джина смята, че следващият все пак е щял да бъде Ал. По това време вече е била готова да пречука всекиго, който се приближи прекалено много.

— Реално погледнато, Уайът, като разбереш какво е направила и защо е убила всички тези хора, може би пледирането на невиновност не е толкова нелепа идея, в крайна сметка.

— Защо казваш това?

— Ами, убийствата с тъп предмет показват, че е луда. Искам да кажа, жените обикновено не убиват с тъп предмет. Те са твърде непредвидими. Пък и трябва да се замахне наистина силно.

Няколко секунди Хънт само дъвчеше.

— Всъщност, мислил съм за това, Дев, но повече ми прилича на преднамереност, отколкото на невменяемост.

— Как така?

— Ами, не можех да разбера защо, ако разполага с пистолет, Хес ще използва манивела. В смисъл, на пръв поглед, както казваш, това не е нормално. Обаче не е ненормално, ако искаш да убиеш Доминик, но в същото време да изглежда, сякаш Алиша го е направила, тъй като я мразиш, задето ти го е отнела.

— Манивелата, лимузината, шалът.

— Бинго. Алиша има достъп до всички тях. И между другото, това почти успя.

— Но не съвсем — отбеляза Джул.

Хънт остави Джул да се порадва на самодоволството си.

— И все пак, знаеш ли — добави той, — нещата се сведоха дотам, как да я накарам да дойде у нас. Тя можеше просто да ме разкара, да откаже, да те остави да арестуваш Алиша и навярно да изчезне с момчето си. Моментът беше критичен. Трябваше да действам, Дев. Трябваше.