Джон Лескроарт - Наградата

Сега Хънт се върна в жилищната част, в кухнята, където още седяха около масата Роейк, Картър, Алиша и Мики и около тях витаеше осезаемо напрежение.

— Почти е време — небрежно отбеляза Хънт. Собствените му нерви бяха опънати до краен предел, но не можеше да си позволи да го покаже, не и в момента. — Продължавате ли всички да искате да се позабавляваме?

Всъщност, никой нямаше такъв вид. Напротив, изглеждаха, сякаш си бяха говорили за смъртоносно важни неща, докато той си подреждаше столовете. Роейк, мълчаливо признатата говорителка на групата, огледа масата и вдигна очи към него.

— Помислихме си, че в крайна сметка може би е по-добре, ако Алиша не присъства, Уайът.

Хънт бързо си пое дъх.

— Ако не присъства — произнесе с колкото се може по-разумен тон, — ще я арестуват, където и да я намерят навън. А за тук имам думата на Девин, че няма да я закачат.

— И вие вярвате на това? — попита Картър.

— Абсолютно.

Картър поклати глава с изразителна гримаса.

— Представи си обаче, Уайът — каза Роейк. — Ами ако той се е обадил на Русо и й е казал? Тя нищо не ти е обещавала. Влиза тук с него, а той само свива рамене и казва, че не е в неговата власт.

— Няма да стане така.

— Ами ако стане, Уайът? И отведат Алиша? Като неин адвокат, не съм сигурна, че с чиста съвест мога да й позволя да остане.

— Като неин адвокат — възрази Хънт, — трябва да настояваш да остане. Това е единственият й шанс да не попадне в затвора.

— Но, Уайът — намеси се Мики, — ако й намерим друго скривалище, пак няма да я арестуват.

— Приятели, разберете. В мига, в който тя не е тук, отново става първостепенен заподозрян и тогава ще е само въпрос на време. — Хънт се изопна в целия си ръст. — Това вече го преговорихме. Оценявам всичките ви съображения, но Алиша трябва да е тук, за да постигнем ефект. Ако Джул дойде и нея я няма, той ще си излезе и цялото това упражнение отива по дяволите. Единствената причина, поради която той ще дойде, е, че ако идеята ми не свърши работа, тогава и само тогава, той ще може да й сложи белезниците.

— По дяволите — каза Мики.

— Това обаче няма да стане — заяви Хънт. — Ако всички дойдат, нещата си идват на мястото.

— А ако не дойдат? — Намери гласа си най-накрая Алиша. — Тогава какво?

— Достатъчно ги мотивирах всичките — обясни Хънт. — Не може да не дойдат.

— Има още нещо — намеси се Джина. — Ако си прав, един от тези хора, които си поканил тук тази нощ, вече е убил двама. Не мислиш ли, че съществува известен риск?

— Има елемент на риск, дори когато пресичаш улицата. Склонен съм да вярвам, че ще имаме числено превъзходство, ако някой излезе извън релси. А и не забравяйте, че Джул ще е въоръжен. Както и аз.

Роейк превъртя очи.

— Значи и ти смяташ, че може нещо да се случи?

— Сигурен съм, че нещо може да се случи, Джина. Винаги може да се случи нещо неочаквано. Но тази нощ и тук се съмнявам, че ще е проява на насилие. Нося си пистолета само, защото искам да се уверя, че е напълно безопасно. Просто спазвам основните правила, предвиждам непредвидените обстоятелства.

— Да обмислиш добре един план, не означава непременно, че той няма да се провали.

— Така е — каза Хънт, — зная. Разбира се, че не. Но това е най-добрия ни шанс да измъкнем Алиша от този товар на подозрения и да й върнем собствения живот. Преди няколко часа всички се съгласихме, че е така. Трябва да стане по този начин. И трябва да стане сега. Алиша — обърна се към нея той. — Оставаш ли с нас?

Тя се насили да изобрази слаба усмивка.

— След всичко, което каза, не виждам какъв друг избор имам.

— Това е правилният отговор — потвърди Хънт.

Чу се звънецът на задната врата. В затвореното пространство на кухнята той прозвуча силно като клаксон. Всички, събрали се около масата реагираха — дори Хънт подскочи инстинктивно и после се засмя на реакцията си.

— Ето, почна се — каза той, отиде до вратата, погледна през шпионката и отвори на Девин Джул в цялото му великолепие.

Джул мразеше това.

Вече си представяше, че се намира пред Полицейската комисия и обяснява как се е озовал въвлечен в тази недоправена операция. И то, без партньорката си или друго подкрепление. Не се правеше така, да се подлагат на риск и несигурност всички участници. Чудеше се и искрено се съмняваше, че познава друго ченге, което да даде на Хънт подобно на неговото обещание; надали имаше друг инспектор в отдела, който със сигурна заповед за арест на главния си заподозрян в джоба, щеше да отложи момента и да се навие на този аматьорски цирк. Единствената му утеха бе, че когато сценарият на Хънт се провалеше, а това неминуемо щеше да се случи, той щеше да пипне онази жена Торп. Естествено, фактът, че Хънт бе поканил Роейк, щеше да усложни ареста, но не до невъзможност. И все пак, Джул се дразнеше, че Хънт изобщо не спомена за присъствието на Роейк, в качеството й на адвокат на Торп, когато говориха по телефона. Всъщност, всичко в тази ситуация му се струваше погрешно. Но така е, помисли си той, като се доверяваш на приятелите си.