Джон Лескроарт - Наградата

— За мен е бебчето отдясно — каза Айвън.

— Не тя е изчезнала — каза Мики. — Това е сестра ми.

— Толкова по-добре. Честно ти казвам — настоя Айвън. — Ще се срещна с нея, когато кажеш.

— Ще й предам — увери го Мики. — Обаче сега търся стареца, дето е в средата. Може да се е отбил тук за едно питие вчера около това време или малко по-рано. Може да е бил сам. А може и с някого.

Айвън завъртя стола си и взе снимката от Мики. Вдигна я така, че да попадне на светлината от прозореца зад тях.

— Не съм съвсем сигурен. Изглежда ми малко познат. Обаче, виж, половината, дето сега сме тук, бяхме и вчера.

— И той отново се провикна към бара: — Хей, Клаудио! Докарай си задника тук. Виж тая снимка, човека по средата. Не е ли оня приятел, дето се размаза тук вчера?

— Госпожа Комо? Здравейте. Аз съм Уайът Хънт.

— Случило ли се е нещо? Кажете ми, че са я арестували.

— Ако имате предвид Алиша, не, мадам. Не още.

Хънт я чу да въздиша.

— Не мога да разбера защо се бавят толкова, когато за мен е така ясно.

— Ами, точно затова се обаждам. Инспекторите споделят вашето раздразнение. Особено при положение, че според тях, притежават всичко необходимо, за да навържат нещата.

— Какво тогава ги задържа?

— Там е въпросът. Видях се с тях днес следобед и те мислят, че може би ще успеят да придвижат нещата малко по-бързо, ако вие и някои от другите свидетели се съгласите да се срещнете с тях отново, заедно, на едно място и всички прегледате дадената от вас информация в малко повече подробности.

— Не мога да си представя как ще стане. Вече ви казах всичко, което зная.

— Това ми е ясно. Но както сама се изразихте, вие сте го казали на мен. Което означава, че полицията го е научила от втора ръка. Може да не съм ви задал правилните въпроси. Или пък да не съм сглобил както трябва информацията от всички останали източници. — Той помълча. — Става дума за не повече от час-два.

— А кои са другите свидетели?

— Ал Картър. Лорейн Хес. Джими и Лола Санчес.

— Какво за тях?

— Ами всички те в някаква степен са подпомогнали полицията.

— С информация срещу онова момиче Торп, искате да кажете?

— Не мога напълно да потвърдя това, докато арестът не стане факт, госпожа Комо. Инспекторите не желаят информацията да излиза, докато заподозряната не бъде задържана, което — смятам, ще се съгласите, — е разбираемо.

— Ами, да. Предполагам, че е така.

Хънт още не бе сигурен, дали я е спечелил, затова реши да опита друг начин да смекчи детайлите.

— Остава и въпросът за наградата — каза той.

По линията натежа тишина.

— Какво за наградата? — попита тя.

— Нали си спомняте, че по време на нашия разговор, вие казахте, че ако предоставената от вас информация се окаже полезна за разследването, искате уверения, че ще сте предвидена за наградата? Е, изглежда, ще има множество претенденти. Знаете ли, че Лен Търнър отговаря за разпределението й?

— Разбира се. Аз също му дадох парите си, ако не си спомняте.

— Точно така. Вижте, господин Търнър смята, и аз съм съгласен с него, че си струва основните претенденти да дадат показания за протокола в присъствието на инспекторите, за да няма по-късно спорове относно степента на приноса на всеки за решаването на случая. Но има нещо, в което не съм съгласен с господин Търнър, а именно, той изглежда не мисли, че вашата информация за връзката на госпожица Торп със съпруга ви и последвалото уволнение в последния ден представлява реално доказателство.

— Това е смешно — каза тя. — Че кое е по-реално?

— Разбира се — съгласи се Хънт. — И аз го чувствам така. Ето защо реших, че ще проявите желание да присъствате и да защитите позицията си. Може би не би трябвало да ви казвам, но смятам, че е необходимо да бъдете уведомена, че господин Картър потвърди факта, че съпругът ви е уволнил госпожица Торп в онзи ден, затова и той ще претендира за наградата на основание на същата информация, която вие първа ни съобщихте.

— Това просто не е редно.

— Вярно е, мадам, не е.

— Е, къде ще е тази среща? И по кое време?

Той и съобщи, после затвори и огледа събраната от него група — Алиша, Мики, Ал Картър и Джина Роейк, в качеството си на адвокат на Алиша, ако стане нужда. — Е — каза им, — това беше номер три. Остават още двама. И Девин.

— Понякога, Уайът, ме притеснява това — заяви Роейк, — колко лесно манипулираш, мамиш и лъжеш.

Коментарът имаше за цел просто да стопи напрежението и донякъде подейства. Поне доведе до началото на усмивка на лицето на Хънт.