Джон Лескроарт - Наградата

— Опитваме се да го открием — обясни Хънт. — Благодаря ви за помощта.

Затвори и погледна към Алиша Торп.

— Не лъжа — заяви тя. — За нищо.

Хънт каза:

— Излъга, че Доминик не те бил уволнил. Забрави ли?

Тя поклати глава.

— Бях уплашена. Но вече обясних на Мики. Казах му защо съм го направила. Никога преди не са ме притискали полицаи. Помислих, че ще ме арестуват, защото това може да ми даде мотив за убийството на Доминик.

— Не просто „може“.

— Но не беше така. Аз дори не се нуждаех от работата.

И без това си имам работа, знаеш. Искам да кажа, истинска, платена работа, не че ще забогатея от нея. Но засега ме устройва. Освен това, Доминик не ме уволни просто така. Той ми обясни всичко за Елън. Много съжаляваше, но просто повече не можел да се справя с живота си вкъщи, при положение, че връзката ни подлудявала Елън, въпреки, че между нас нямаше нищо сексуално.

— Нищо сексуално?

— Точно така. Ян може да ти каже, че аз…

— Кой е Ян?

— Брат ми. Той може да ти каже, че вече не се забърквам в сексуални истории с по-възрастни мъже, особено с женени. Всъщност, изобщо вече нямам общо с нищо сексуално, точка. Иначе прецаквам всички. Да не говорим, че и аз се прецаквам. Смея да се надявам, че един ден ще си намеря истински приятел и тогава може отново да правя нещо такова. Но май на никого не му се иска да си прахосва времето и да види, дали първо ще си допаднем. Не мислиш ли?

— Чувал съм такива неща — заяви Хънт. Той обаче си беше наложил ограничение, нарочно се възпираше от импулса си да я възприеме, да й повярва. И затова щеше да направи още един опит да разбие теорията й. — Нека те попитам нещо друго: ако между вас с Доминик не е имало нищо сексуално, как ще обясниш, че върху шала ти има сперма?

И още веднъж, ако това бе актьорска игра, тя беше брилянтна. Алиша се стегна, лицето й се превърна в маска на объркването.

— Наистина ли?

— Да.

— Полицаите не ми казаха нищо такова.

— Да, но те понякога не ти казват веднага всичко, което знаят. Надяват се, ако може ти първа да се издадеш и да им кажеш, преди да се очаква да го знаеш.

— Ами — тя не се поколеба, дори не изглеждаше прекалено притеснена. — Нямам никаква представа за това. Откъде да зная какво се е случило с шала ми, откакто го изгубих? Не намираш ли смисъл в това?

Хънт почувства, че неотстъпчивото й лукавство почва да го изтощава. Тя или бе премислила всичко предварително до степен, каквато не бе срещал в живота си, или действително казваше истината. Мики й вярваше, Джим Пар й вярваше и Тамара не можеше да се принуди да мисли лошо за нея.

— Знаеш ли какво бих искала? — попита тя.

— Какво?

— Никога да не бях срещала Елън. Сигурна съм, че тогава на никого от нас нямаше да се наложи да преживее това. Във всеки случай, не и на мен.

Неочаквано Хънт изпита тръпка на интерес към тези думи. Те го накараха да си припомни първата среща с Елън Комо, когато тя го бе навела — а по този начин, също и Джул и Русо, понеже Хънт им го бе разказал, — на идеята, че Доминик е бил влюбен в Алиша, един доста правдоподобен сценарий, като се има предвид неговата репутация и нейната атрактивност. Но онова, за което Хънт не си бе дал ясна сметка, бе, че прие този факт за неоспорим — за любовта на Доминик към Алиша, — защото повярва на Елън.

Имаше обаче още един неоспорим факт — по личните впечатления на Хънт, — и той бе враждебността на Елън към съпруга й, яростта и ревността към Алиша, затова, че е млада и красива.

— Как изобщо се запознахте? — попита Хънт. — Чух, че тя не се вълнувала особено от работата на Доминик.

— Така е. Но една от каузите, в които вярваше, беше „Убежището“ — малтретираните жени и техните деца. А точно, когато бях започнала в началото, Нанси Нешек провеждаше годишното им тържество в дома си, аз имах свободна вечер и си помислих — а и Доминик така си помисли, понеже тъкмо започвах да си създавам връзки, — че трябва да отида. Освен това, всички останали от професионалния екип на „Сънсет“ щяха да присъстват, значи нямаше да съм съвсем сама сред непознати хора. Щеше да е забавно, храната страхотна — това никога не пречи. После обаче Доминик, какъвто си беше чаровник, знаеш, някак си ме дръпна встрани от Лорейн и другите жени от „Сънсет“ и ме заведе специално да ме представи на Елън като една от новите му шофьорки. Опитваше се да ме накара да се почувствам като у дома си, но още на секундата, в която срещнах погледа й, разбрах, че ако може, тя ще създава проблеми. Искам да кажа, бях облечена в онази хубава семпла черна коктейлна рокля — съвсем подходяща, защото това си беше коктейл — Елън ме оглежда отгоре додолу и казва нещо като: „О, здравей, скъпа. Това новата униформа на шофьорките ли е?“ или някаква подобна глупост. Сигурна бях, че иска да ми издере очите и то, далеч, преди между мен и Доминик да е имало каквато и да било връзка. А по-късно, когато с него се сприятелихме, предполагам, че ме е споменал няколко пъти и тя не ме е забравила. Нямаше да се откаже, докато не ме довърши.