Джон Лескроарт - Наградата

— Не почвай отново. Не зная какво следва или не следва. Но ако освен всичко друго, ще се налага да издирваме и Джим, ще я разпитам какво знае, дори и само, за да проследим действията му по време. Всъщност — той си погледна часовника и почна да се изправя, — стига с това. Отивам там още сега. Поне да установя на какво положение сме.

— Постой малко. Преди да тръгнеш.

Той отново се отпусна.

Кимайки замислено зад бюрото си, Хънт най-накрая отново стана.

— Не зная кога пак ще имам възможност. Трябва да ида и да говоря с нашата заложничка.

— И аз ще дойда с теб.

Хънт поклати отрицателно глава.

— Няма да ти позволя, Там.

— Ако действително имаш такива притеснения за нея, Уайът, трябва просто да й се обадиш.

— Ако го направя и я уплаша, а това може да стане с всеки от въпросите ми, тя пак ще избяга и тогава сме наникъде, нали?

— Аз продължавам да не вярвам, че ще го направи. Не мисля, че ще се случи което и да е от тези неща.

— Браво на теб. Но това си е моя идея, нали? Не искам да допусна и най-малката възможност нещо да ти се случи, не и сега, когато едва те върнах обратно. — Той я потупа по ръката и леко я целуна по страната. — Ти само пази форта, става ли? Предвиждам, че цялата банда на Уилард-Уайт ще звъни през целия ден и ще им трябва твоето ръководство. А аз междувременно ще ти се обадя на мига, в който науча нещо.

Макар тя да въздъхна, той беше сигурен, че ще изпълни желанието му.

— Добре. О, Уайът? — добави Тамара. — Също и Джим. Не забравяй за него.

— Няма начин, Там. — Вече си обличаше палтото. — Той е най-отгоре в списъка ми.

— Беше онзи детектив от клуба „Хънт“ — каза Лола Санчес на съпруга си, след като затвори зад себе си вратата на личния му кабинет в Коалиция „Мишън стрийт“. — Искаше да знае какво сме правили след срещата на ОВ. После пита за последния вторник, преди една седмица, нощта, в която бе убит Доминик. Не каза, но съм сигурна, че ще ти се обади, може би си следващият.

Лола, силно напрегната, дори когато бе най-отпусната, в настоящия момент далеч не бе спокойна. Тенът на силното й, привлекателно ацтекско лице беше подчертан, черната й коса, обикновено хваната назад и нагоре, се бе измъкнала там, където я бе подръпвала по време на разговора си с Мики.

Джейми бе станал и заобиколил бюрото си, още преди тя да свърши. Той я настани на кушетката до страничната стена и седна до нея, обхванал двете й длани със своите.

— Няма защо да се безпокоиш, любов моя. Лен няма да позволи да ни се случи нищо. Имаме споразумение.

— Да, но и преди сме имали споразумения с него. Лен наистина не го е грижа за никой друг освен за самия себе си. Знаеш това. И двамата го знаем. Виждали сме го.

С безизразно лице Джейми стисна ръцете на жена си. Без съмнение, Лола беше права, характерът на Лен Търнър и него силно го тревожеше, но гадната истина бе, че ако искаш да си в играта в Сан Франциско, Търнър бе твоят човек. Той контролираше голяма част от парите и направляваше тяхното разпределяне.

Много по-неотложна грижа обаче представляваше склонността на жена му да изпада в паника. Самият Джейми не бе убеден, че само защото някакъв частен детектив искал да знае какво са правили в нощите на двете убийства, това непременно означаваше, че действително има заподозрени. Пък и частният детектив нямаше нито местна, нито федерална власт. Никой нямаше реална причина да разследва какво са правили той или жена му, обаче характерът на Лола винаги бе проблематичен.

Според плана, тя трябваше да поеме ръководството тук, в „Мишън“, до няколко седмици или месец, а докато това стане — ако станеше изобщо, — щеше да се наложи да се научи да носи тежестта на тази отговорност, без да й позволява да я смаже. Джейми бе наясно, че понякога в техния бизнес, човек трябва да действа бързо и да тълкува правилата малко по-свободно. Трябваше да се работи с Лен Търнъровците и дори с Доминик Комовците, колкото и да бе трудно. Така ставаше в големите лиги и хладнокръвието пред предизвикателствата и бедите бе един от белезите на лидерството. Както и успехът.

Той се приведе и леко я целуна.

— Просто забрави за Лен Търнър — посъветва я. — Главното е ти и аз да не си противоречим в нищо, което казваме. Имаме си добре подредена история и на никого няма дори да му хрумне да се съмнява в нея. И така, какво точно каза на този човек, че си правила в понеделник след срещата? За да кажа и аз същото. Надявам се и вярвам, че каквото и да е било, си твърдяла, че през цялото време си била с мен. Si?